Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...

Докато е подготвял нискобюджетния “Без всичкия си”, Стивън Содърбърг е обмислял възможността с този филм да бъде “различен режисьор от преди”. Дори се е стигнало до среща с Аме...

Шейсет и осмото издание на Берлинале съвсем не е първото, което проявява осезаем пиетет към политическото за сметка на художественото, поне в конкурсната си програма, съставена еднолично от директора...

Дай на Ким Ки-док да прескача граници и да създава екстремни ситуации, които подлагат на съмнение разбирането за човешкото. Бруталността във филмите му стряска и отблъсква, инстинктивно ще я наречем &...

Един от елементарните, но въпреки това понякога хитри трикове, когато не ти достигат вдъхновение, пари и/ли време в киното, е да пропуснеш някои елементи (връзки в сюжета или развитие на персонажите)...

Енигматичният американски режисьор Терънс Малик се завръща на големия екран тази година с поредната в своята филмография полуимпровизирана,  дълбоко екзистенциална кинопритча. „От песе...

Рубен Йостлунд беше специален гост на Солунския кинофестивал и присъстваше на почти всички прожекции от ретроспективата си. Веднага си пролича склонността му да създава ситуации, които изкарват присъс...

Солунският международен фестивал се откри с тазгодишния носител на Златна мечка от Берлинале, а режисьорката Илдико Енеди е един от многото специални гости на фестивала, който в следващите дни ще пока...

„Прекрасните дни в Аранхуес“ е вероятно най-обругаваният и потресаващ филм на Вим Вендерс, който ни връща към произведенията му от висшия порядък на „Погрешно движение&ldquo...

Вим Вендерс е направил обикновен филм. Обикновен американски филм с атлетични герои в лъснати до хлъзгавост диалози, които се изсулват от вниманието под звуците на приятна музика с елементи на неу...

Аниес Варда е родена в Белгия през 1928 г., започва връзката си с изкуствата през фотографията, натрупва в биографията си около 20 пълнометражни филма, от десетилетия живее на все същия прочут адр...

“За тялото и душата” на Илдико Енеди започна фестивалния си път през февруари в Берлин, откъдето си тръгна със Златната мечка и с отличието на ФИПРЕССИ; през юни мина през Австрал...

След прожекцията за журналисти на конкурсния филм „Майко!” на Дарън Аронофски (”Кечистът” – „Златен Лъв”, 2008, „Черен лебед”) на кинофес...

В първите кадри на филма на известния ирански режисьор Асгар Фархади сценични работници строят декора за „Смъртта на търговския пътник“, най-акламираната пиеса на драматурга Артър Милъ...

Кристиян Мунджиу не обича да реже и е казвал, че сме принудени да изживеем всичките моменти от живота си, дори и маловажните, защото не ние определяме кое е маловажно. Така в киното на румънеца жи...

"Отдалечаваме се все повече от сърцето" – казва още в самото начало Даниел Блейк от едноименния филм на живия британски класик на лявото политическо кино – Кен Лоуч. Тази фраза се...

Присъствието на Наоми Кавасе в основната конкурсна програма тази година бе доста слабо усетено, въпреки нейния очевиден и всепризнат статут на ветеран – на първо място, в контекста на съврем...

Живият класик на съвременното европейско кино - австрийският режисьор Михаел Ханеке се завръща тази година в Кан с рядката възможност да се превърне в първия кинотворец печелил три пъти „Зла...

„Нелюбов“ е поредният филм в кариерата на Андрей Звягинцев, който пряко или косвено напада и изобличава най-жестоките страни на „руската действителност“. Този път, обаче ра...

В едно свое интервю канадската писателка Алис Мънро, разказва как, когато била петгодишна, й прочели "Малката русалка" на Андерсен. Негодуванието й от завършека на историята било толкова силно, че...

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”  Значението на Аки Каурисмаки може да бъде пресъздадено най-добре през собствените му мизансцени на ретро...