На 29 март 2019-а, малко преди да навърши 91 години, ни напусна една от най-оригиналните, ясномислещите и сърдечните личности в световното кино – Аниес Варда. Месец преди това тя взе „Каме...

Колоритният испански кинокласик Педро Алмодовар привлече вниманието на публиката и критиката в Кан тази година с един крайно личен филм, изпъкващ със своята стилистична обраност на фона на дългата му...

Чувственото разказване на Терънс Малик намира своя нов дом в реалната история на Франц Йегерщетер (брилянтен в ролята си Аугуст Дийл), австриец, който отказва да се закълне във вярност на Хитлер в раз...

Всичко започва с целувка, а понякога всичко завършва с целувка. Да направиш от неизказаното протагонист, е впечатляващото качество на новия филм на Ксавие Долан известен, още като “детето на Кан...

Ветеранът на британската социална драма Кен Лоуч отново е в официалната селекция на фестивала, след като през 2016 г. влезе със своя затрогващо актуален “Аз, Даниел Блейк” в късия списък с...

Две години след смъртта на Джордж Ромеро, бащата на съвременния зомби-хорър жанр, неговите ghouls (както ги наричат в “Нощта на живите мъртви“) откриват фестивала в Кан под патронажа...

Едно от най-впечатляващите качества на киното е да удвоява спомени и да улавя миналото време с изразните технологични средства на категорично настояще. Макар че е най-новото в пантеона на изкуствата,...

Сюрреализмът не е мъртъв. Това бе лозунгът на кампанията за набиране на средства за новия и последен филм на култовия чешки режисьор Ян Шванкмайер, още познат като алхимикът на киното. Изправен п...

В “Дивата круша” съвременният класик на турското кино Нури Билге Джейлан успява за пореден път изкусно да скрои един фасетъчен, завладяващ и затрогващ (в непридирчивата си хуманност) нарат...

„Къщата, която Джак построи“ е вероятно най-личният, в алегоричната си автобиографичност, филм на Ларс фон Триер. Може би последният пълнометражен проект, който ще видим от датския режисьо...

Матео Гароне (“Приказка на приказките”) изгря на международната сцена преди десет години с “Гомор”, който взе приза на журито в Кан, седем от италианските “Давид на Донат...

Един филм на прословут режисьор, Джан Имоу, който поставя в центъра на интереса си темата за забравата. Иронизирайки елегантно всички филми за амнезията, дори хубавите, „Завръщане у дома“...

Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...

Наоми Кавасе влиза в интертекстуален диалог със самата себе си в тазгодишния ѝ опит да проследи "теософските" пътеки, по които любовта, болката и загубата водят своите тихи послушници и мистериозни жр...

59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...

Хип-хип ура за Спайк Лий, който в “Черен в клана” (BlacKkKlansman) пляска шамари на всички желаещи, редува сарказъм и ужас в танцов ритъм, слага пръст в раните, нарича нещата с точните им...

“Сами сме. Каквото и да ти разправят, ние винаги сме сами”, казва господарката на прислужницата в “Рома”, а “сами” е в женски род и както ще се види, значи леко раз...

В делника си най се страхувам от паяци, пропуснати срокове и английска социална драма. Обаче новият филм на Майк Лий – гигантска във всички смисли английска социална драма – е едно от най-...

През 2011 г. канадецът Патрик ДеУит (1975) публикува втората си книга, комичния уестърн “The Sisters Brothers”, с който доби слава и признание, и попадна в късия списък за наградата &ldquo...

Пол Томас Андерсън е сред малцината останали, чийто път в киното напомня на времената преди „смъртта на автора“, когато имаше режисьори с филми, които служат не само като доказателство, че...

Шотландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти неп...