„Венера в кожи“ – филм на Роман Полански за театралната постановка на фикционалния френски драматург Томас, която от своя страна е написана по едноименния роман на Леополд фон Захер-...

В киното Питър Грийнауей отдавна си е извоювал статута да прави каквото иска. И то да бъде посрещнато с респект и от сноби, и от истински почитатели.Филмът му „Айзенщайн в Мексико” разглеж...

Аз на тебе, ти на мене. Първият ще каже добра дума за втория на трети, който може да го бутне нагоре в списъка за трансплантация, докато междувременно вторият задейства четвърти да завиши оценката на...

Светът е такъв, какъвто е. Очукана синя врата, детски шум, учителят крещи. Селските момчурляци стоят опулени. Едно дете си е донесло домашното на хвърчащ лист и над него се сипят заплахи. Тръгват си,...

Когато Дженджира Понгпас, чието лице е парола за творчеството на Апичатпонг Веерасатекул, поглежда света около нея на финала на „Гробище на великолепието“, съчетанието от ужас и изумление...

Не съм гледал много Кен Лоуч, но в един отзив за последния му филм пише, че той често извежда на преден план борбите на хората, прецакани от системата. Противопоставянето между изродената социална ма...

“Не е леснода научиш новинитеот стихотворения,но хора умират в мъкивсеки денпоради липсана онова, което се намира в тях”  Уилям Карлос Уилямсиз “Асфодел, това зеленикаво цвете&...

Понеже пристигнах на опашката само двайсет минути преди прожекцията, когато влязох в зала “Дебюси”, бяха останали места само в двата края на балкона, което е на има-няма пет километра встр...

Подобно на баща си Мишел Одиар, Жак Одиар има повече сценарии, отколкото режисьорски филми. Но броят им и така е внушителен, а спечелените награди са почти колкото номинациите. Налице е уважаван и цен...

Постоянното, пък макар и бавно движение на камерата, спасява „Добри хора от Трите клисури“ от неблагодарната съдба да му се лепват нежелани асоциации. Време за рефлексия няма, включително...

„Бездомни кучета“ е последната творба на Цай Минлян. В свое интервю за Ройтерс режисьорът споделя, че най-вероятно няма да прави повече филми – след 20 години в киното се чувства изм...

Струва ми се ужасно трудно, рисково и достойно да се изгради филм изцяло от жанрови елементи и да се устои на тежненията на нещо толкова разработено като уся — китайския приключенски жанр, в кой...

“Там където Сивите тържествуват, Черните винаги, винаги идват накрая.” Алексей Герман (1938-2013) се вписва в линията на прокълнатите поети на киното. Жертва на съветската цензура, н...

Противно на повечето кинокритици, съм на мнение, че след успеха на „Стаята на сина“ (спечелил Златна палма в Кан през 2001 г.) италианският режисьор Нани Морети не можа отново да разгърне...

Киното приключва с Аббас Киаростами, защото всеки вече знае, че държи стъкло, а не истина в ръцете си.Огледалото се вклинява във „Вярно копие“ още в началото, когато статуята на Давид от М...

В непомръдващата, всевиждаща камера на Андершон се крие един особен опит за саморефлексия. Грижливо поставена като вмешателски-загрижено око, нито прекалено високо, нито прекалено ниско, камерата избя...

"Моят съсед Тоторо" ще бъде прожектиран в киноклубовете в шест града от мрежата на Българското кино общество. „Моят съсед Тоторо“ отдавна е безспорна и любима класика на милиони семе...

Във филмите на Рой Андершон героите понякога чупят четвъртата стена и поглеждат към зрителите. Освен като част от естетиката на шведския режисьор все по-убедено можем да гледаме тези кадри и като ед...

За „Кайе дю синема“ това е най-добрият филм за миналата година. Списанието отдавна не е това, което някога е било, в него от десетилетия не пишат Трюфо, Годар, Ромер и Шаброл, но продължав...