Да забележиш сюжет в еднообразието на делника и да съумееш да го изявиш така, че хем да се види ярко, хем да не загине в своята оголеност, се иска истинско майсторство – като онова на Микеландже...

Преплитането на политическия и личен живот в усуквания и възли е характерна тема за филмите на полската режисьорка Агнешка Холанд. Кариерата ѝ се разстила между проекти в родината ѝ и холивудски, също...

„Дядката“ е едно от онези явления, които не е ясно защо и какво са, но е очевидно, че не са съвсем наред, въпреки (или поради) което са странно привлекателни. Ако трябва да кажа кое най-мн...

Нищо че е надвечер, Рен, млада чернокожа жена, тъкмо става от леглото. Записва разпокъсани стихове. Излиза от стаята, говори със сестра си, събаря чаша и разлятата вода я запраща в дълго умисляне и ск...

Четвърт час е достатъчен на белгиеца Питер Каудайзер, за да ни напомни всичко важно на този свят в своя човечен, въздействащ „Мимоходом“ (буквалният, но не толкова подходящ превод на De Pa...

„Сещате ли се за началото на „Невски проспект“ на Гогол? Че то – а същото важи и за другите му произведения – си е разкадровка на анимационен сценарий“, казва...

С думата murmuration на английски се нарича възхитителният вечерен полет на някои птици, които в огромен облак с цвърчене описват фигури в небето. Интересното е, че murmur на латински e „шепот&l...

На Балканите, знаем, вместо на психолог се ходи на врачка. Като ни заболи нещо, вместо на лекар, се обаждаме на приятел, който пък вместо аналгин носи бира. А балканските легенди за Крали Марко мълвят...

След като дебютира през 2016 г. с „Жалейка“, Елица Петкова се завръща в Берлин с дипломния си филм „Риба, която плува по гръб“. Андреа (Нина Швабе), „жената без минало&ld...

Най-скандалният и обсъждан филм на „Берлинале“ несъмнено беше „ДАУ. Наташа“, който се превърна в повод за философски и социокултурни разсъждения върху етичните измерения на изк...

Макар очарованието на Орегон да приютява вече пет от шестте филма на Кели Райкарт, най-новият от тях - „Първата крава“, не може да се нарече предвидим. Виждаме познати теми и тропи, с...

„Никога рядко понякога винаги“ определено бе със статута на фаворит на критиката на „Берлинале“ – според една от таблиците за оценки, появяващи се в медиите, той дор...

“Изтрий историята” е сатирична трагикомедия за дигиталната епоха, в която три бивши “жълти жилетки” стават, всеки посвоему, жертва на тоталното настъпление на изкуствения...

“Няма зло” третира болезнени и обезоръжаващо неразрешими морални дилеми, породени от непреодолимия конфликт, изразяващ същностното противоречие между екзистенциалното измерение на чов...

Един от малкото живи представители на френската нова вълна, Филип Гарел, продължава да се занимава с ефимерната природа и неустойчивата условност на днешните любовни връзки, винаги в черно-бяло. Франц...

“Филмът умишлено не е субтитриран” – с този предупредителен надпис започва новият проект на тайванската артхаус икона Цай Мин-лиан, който се завръща към пълнометражното кино, след ка...

По отношение на новия си филм Кристиан Пецолд (най-знаковият представител на т.нар. “Берлинска школа”) настоява, че няма разказ без политически конотации – схващане, наследено вероят...

След атрактивната си камерна трагикомедия “Партито” английската режисьорка Сали Потър се завръща със значително по-мащабен и амбициозен проект, в който творчески се опитва да преработи и о...