Фестивали
Александър Сокуров

ЛОКАРНО 2022: ПРИКАЗКА


от
на г.

ЛОКАРНО 2022: ПРИКАЗКА

В романа „Безсмъртие“ въображението на Милан Кундера среща Гьоте и Хемингуей в отвъдното, където те обсъждат безкрайния съдебен процес, на който са подложени книгите, делата и животите им в безсмъртието, отредено им от гениалността. Сходни фантазии пресъздава Александър Сокуров в най-новия си филм „Приказка“ със световна премиера в рамките на Международния конкурс на фестивала в Локарно. В него той събира диктатори покойници в Чистилището – злите гении на 20. век, които, макар и да са обитавали една епоха, да са се срещали и прекроявали картата на Европа приживе, са неспособни да водят диалог помежду си. А и присъдите, които получават в безкрайния съдебен процес на историята, изглежда, дълбоко не ги смущават: те не само прекрачват във вечността ненаказани, но това, че все още не са попаднали в Ада, в комбинация с тревожния исторически момент, в който живеем, нашепват, че има опасност отново да се върнат на сцената на историята. Медиите са направили образите им толкова популярни, че изправен очи в очи с достолепните им осанки, гледащият остава, на първо място, поразен от близостта с тези колосални фигури. И може би за момент дори забравя, че освен “екранни знаменитости” те са преди всичко онези безскрупулни нарцистични мъже с хипертрофирали души (отново по Кундера), които, опиянени от перверзните си идеи, са се разпoреждали безцеремонно със съдбата на милиони хора.  

Черни облаци, мълнии, гръмотевици, първичен хаос и библейска строфа за страданието, което носи Сатаната, отбелязват ударно начало и ни въвеждат в мизансцен като в римска графика на Джовани Батиста Пиранези. Някъде из фантасмагоричните лабиринти от арки, стълби и колони стене и чака да бъде приет в небесните селения окървавеният Исус Христос. Редом с него лежи Сталин, който обаче се окопитва, става и започва да броди из Чистилището. Там се разхождат също Хитлер, Чърчил и Мусолини, в някакъв момент се мярка и Наполеон. Разсъждават над битието в отнесени фрази и подмятат идеологеми, всеки на собствения си език. От време на време промърорват Дантевото „На попрището жизнено в средата сред мрачни дебри сам се озовах...“, препращайки към „Ад“. Всъщност Сокуров има незавършенa екранизация на „Божествена комедия“ и вероятно от работата по нея е произтекла тази препратка.

Безсюжетен и близък по форма до видео инсталацията, но същевременно пленително кинематографичен, „Приказка“ е преди всичко зрелище с анекдотични реплики за посветени в контекста, което с помощта на дигиталните технологии ни предоставя възможността да се „отъркаме“ о въпросните диктатори, да обитаваме пространството им. За целта са използвани архивни кадри, които с помощта на изкуствения интелект, дийпфейк технологията и усърдна работа кадър по кадър маневрират лицата и телата на реалните Сталин, Хитлер, Чърчил и Мусолини, така че да се придвижват и говорят (озвучени от актьори на съответните езици) според представата на Сокуров; на забавен каданс, което в известен смисъл действа хипнотично. Историк по образование, той е очевидно запленен от авторитарните фигури на модерността, променили хода на историята. Демонстрира го с трилогията Молох, Телец и Слънце, в които са нехарактерно портретирани и подложени на анализ вътрешните светове съответно на Хитлер, Ленин и японския император Хирохито. В „Приказка“ се доближава до сходни герои, които по собствените му думи са дълго време под негово наблюдение. „Не спазвам дистанция, стоя до тях. В определен момент те се примириха винаги да съм зад гърба им“, споделя в интервю. В началото на филма използва класическия 4:3 формат, в който са заснети кинохрониките, но във втората половина, където въвежда кадри с тълпи във вид на безлична маса, пространството се разширява много и следователно изисква преминаване към анаморфен формат.

Експериментът на Сокуров с оживяването на исторически фигури чрез манипулация на архивен материал и в крайна сметка приписването им на реплики, които никога не са произнесли, освен че е въздействащ, е и силно алармиращ. Без темата да е засегната във филма, от него струи сериозно предупреждение – нагледно е демонстрирана възможната намеса на новите технологии в пренаписването на историята. И за все по-изтъняващата граница между автентична и компютърно генерирана реалност, в сравнение с която фалшивите новини изглеждат като невинна игра.