Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...

Наоми Кавасе влиза в интертекстуален диалог със самата себе си в тазгодишния ѝ опит да проследи "теософските" пътеки, по които любовта, болката и загубата водят своите тихи послушници и мистериозни жр...

59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...

Хип-хип ура за Спайк Лий, който в “Черен в клана” (BlacKkKlansman) пляска шамари на всички желаещи, редува сарказъм и ужас в танцов ритъм, слага пръст в раните, нарича нещата с точните им...

Още помня възторга си от „Вера Дрейк”, който получи „Златен Лъв” през 2004 г. Вероятно и затова ми горчи разочарованието от „Петерло”, особено след брилянтния &bdqu...

“Сами сме. Каквото и да ти разправят, ние винаги сме сами”, казва господарката на прислужницата в “Рома”, а “сами” е в женски род и както ще се види, значи леко раз...

В делника си най се страхувам от паяци, пропуснати срокове и английска социална драма. Обаче новият филм на Майк Лий – гигантска във всички смисли английска социална драма – е едно от най-...

През 2011 г. канадецът Патрик ДеУит (1975) публикува втората си книга, комичния уестърн “The Sisters Brothers”, с който доби слава и признание, и попадна в късия списък за наградата &ldquo...

Пол Томас Андерсън е сред малцината останали, чийто път в киното напомня на времената преди „смъртта на автора“, когато имаше режисьори с филми, които служат не само като доказателство, че...

Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...

Докато е подготвял нискобюджетния “Без всичкия си”, Стивън Содърбърг е обмислял възможността с този филм да бъде “различен режисьор от преди”. Дори се е стигнало до среща с Аме...

Шейсет и осмото издание на Берлинале съвсем не е първото, което проявява осезаем пиетет към политическото за сметка на художественото, поне в конкурсната си програма, съставена еднолично от директора...

Дай на Ким Ки-док да прескача граници и да създава екстремни ситуации, които подлагат на съмнение разбирането за човешкото. Бруталността във филмите му стряска и отблъсква, инстинктивно ще я наречем &...

Един от елементарните, но въпреки това понякога хитри трикове, когато не ти достигат вдъхновение, пари и/ли време в киното, е да пропуснеш някои елементи (връзки в сюжета или развитие на персонажите)...

Енигматичният американски режисьор Терънс Малик се завръща на големия екран тази година с поредната в своята филмография полуимпровизирана,  дълбоко екзистенциална кинопритча. „От песе...

Рубен Йостлунд беше специален гост на Солунския кинофестивал и присъстваше на почти всички прожекции от ретроспективата си. Веднага си пролича склонността му да създава ситуации, които изкарват присъс...

Солунският международен фестивал се откри с тазгодишния носител на Златна мечка от Берлинале, а режисьорката Илдико Енеди е един от многото специални гости на фестивала, който в следващите дни ще пока...

„Прекрасните дни в Аранхуес“ е вероятно най-обругаваният и потресаващ филм на Вим Вендерс, който ни връща към произведенията му от висшия порядък на „Погрешно движение&ldquo...

Вим Вендерс е направил обикновен филм. Обикновен американски филм с атлетични герои в лъснати до хлъзгавост диалози, които се изсулват от вниманието под звуците на приятна музика с елементи на неу...

Аниес Варда е родена в Белгия през 1928 г., започва връзката си с изкуствата през фотографията, натрупва в биографията си около 20 пълнометражни филма, от десетилетия живее на все същия прочут адр...

“За тялото и душата” на Илдико Енеди започна фестивалния си път през февруари в Берлин, откъдето си тръгна със Златната мечка и с отличието на ФИПРЕССИ; през юни мина през Австрал...