Сюрреализмът не е мъртъв. Това бе лозунгът на кампанията за набиране на средства за новия и последен филм на култовия чешки режисьор Ян Шванкмайер, още познат като алхимикът на киното. Изправен п...

В “Дивата круша” съвременният класик на турското кино Нури Билге Джейлан успява за пореден път изкусно да скрои един фасетъчен, завладяващ и затрогващ (в непридирчивата си хуманност) нарат...

„Къщата, която Джак построи“ е вероятно най-личният, в алегоричната си автобиографичност, филм на Ларс фон Триер. Може би последният пълнометражен проект, който ще видим от датския режисьо...

Матео Гароне (“Приказка на приказките”) изгря на международната сцена преди десет години с “Гомор”, който взе приза на журито в Кан, седем от италианските “Давид на Донат...

Един филм на прословут режисьор, Джан Имоу, който поставя в центъра на интереса си темата за забравата. Иронизирайки елегантно всички филми за амнезията, дори хубавите, „Завръщане у дома“...

Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...

Наоми Кавасе влиза в интертекстуален диалог със самата себе си в тазгодишния ѝ опит да проследи "теософските" пътеки, по които любовта, болката и загубата водят своите тихи послушници и мистериозни жр...

59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...

Хип-хип ура за Спайк Лий, който в “Черен в клана” (BlacKkKlansman) пляска шамари на всички желаещи, редува сарказъм и ужас в танцов ритъм, слага пръст в раните, нарича нещата с точните им...

Още помня възторга си от „Вера Дрейк”, който получи „Златен Лъв” през 2004 г. Вероятно и затова ми горчи разочарованието от „Петерло”, особено след брилянтния &bdqu...

“Сами сме. Каквото и да ти разправят, ние винаги сме сами”, казва господарката на прислужницата в “Рома”, а “сами” е в женски род и както ще се види, значи леко раз...

В делника си най се страхувам от паяци, пропуснати срокове и английска социална драма. Обаче новият филм на Майк Лий – гигантска във всички смисли английска социална драма – е едно от най-...

През 2011 г. канадецът Патрик ДеУит (1975) публикува втората си книга, комичния уестърн “The Sisters Brothers”, с който доби слава и признание, и попадна в късия списък за наградата &ldquo...

Пол Томас Андерсън е сред малцината останали, чийто път в киното напомня на времената преди „смъртта на автора“, когато имаше режисьори с филми, които служат не само като доказателство, че...

Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...

Докато е подготвял нискобюджетния “Без всичкия си”, Стивън Содърбърг е обмислял възможността с този филм да бъде “различен режисьор от преди”. Дори се е стигнало до среща с Аме...

Шейсет и осмото издание на Берлинале съвсем не е първото, което проявява осезаем пиетет към политическото за сметка на художественото, поне в конкурсната си програма, съставена еднолично от директора...

Дай на Ким Ки-док да прескача граници и да създава екстремни ситуации, които подлагат на съмнение разбирането за човешкото. Бруталността във филмите му стряска и отблъсква, инстинктивно ще я наречем &...

Един от елементарните, но въпреки това понякога хитри трикове, когато не ти достигат вдъхновение, пари и/ли време в киното, е да пропуснеш някои елементи (връзки в сюжета или развитие на персонажите)...

Енигматичният американски режисьор Терънс Малик се завръща на големия екран тази година с поредната в своята филмография полуимпровизирана,  дълбоко екзистенциална кинопритча. „От песе...

Рубен Йостлунд беше специален гост на Солунския кинофестивал и присъстваше на почти всички прожекции от ретроспективата си. Веднага си пролича склонността му да създава ситуации, които изкарват присъс...