Французойката от алжирски произход Хафсия Херзи изгря като актриса във виталния “Кус-кус” (2008) на Абделатиф Кешиш, където тресеше апетитно коремче под ориенталски звуци. Почти две десети...
От трийсетина години насам белгийските братя режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден правят мизерабилистко кино за работническата класа в западноевропейски контекст и съзнателно или не, разсейват утвърденото...
„Нежността е новият пънк“ – обяви норвежецът Йоаким Триер на пресконференцията в Кан по повод новия си шести пълнометражен филм „Сантиментална стойност“, получил Специалн...
Бразилският режисьор Клебер Мендонса Фильо, започнал кариерата си в киното като критик, минал през правене на клипове и видео експерименти в края на 20. век и осмелил се да посегне към лентата и голем...
Сред съвременните американски режисьори Уес Андерсън е вероятно авторът с най-разпознаваем почерк. В съзнанието на всеки, гледал повече от един негов филм, веднага изскачат ювелирно изработени сцени,...
Вторият пълнометражен филм на Чие Хаякава „Реноар“ е твърде деликатен, скромен и субтилен, за да бъде отличен с награда на престижен фестивал (с големи претенции) като Кан. Последното оба...
Въпреки че филмографията на Лин Рамзи е сравнително скромна – в рамките на почти трийсетгодишната си кариера тя снима само пет пълнометражни продукции, – проектите на шотландката са неизм...
На тазгодишния фестивал в Кан Златната палма бе връчена на Джафар Панахи, чиято екзистенциална черна комедия „Обикновена злополука“ изпъкна сред останалите продукции в официалната пр...
След закачливата криминално-романтична комедия „Наемният убиец“ (2023) – една от по-комерсиалните (но все пак чаровни) продукции във филмографията на Ричард Линклейтър – еклект...
След като стана известен с филми като „Наследствено“ (2018) и „Мидсомар“ (2019), чиято лустросана естетика и артхаус претенциозност се превърнаха в отличителен белег...
В космологията на исляма Сират представлява мост, „по-тънък от косъм и по-остър от меч“, по който всеки ще трябва да премине в Деня на Страшния съд. Благочестивите и богобоязливите ще прем...
Селектиран в програмата „Особен поглед“, пълнометражният дебют на американеца Чарли Полинджър изследва разнообразните форми на насилие, с които се сблъскват подрастващите момчета в рамките...
„Досие 137“ представлява стегнат, ангажиращ и формално издържан опит трезво да се разгледа чувствителната (поне на Запад) тема за полицейското насилие. В частност филмът се фокусира върху...
Украинският режисьор Сергей Лозница се завръща в основната конкурсна програма на фестивала в Кан, след като последният му игрален филм, политическата сатира „Донбас“, бе селектирана през 2...
По нищо не личи, че „Гледайки към слънцето“ е едва вторият пълнометражен проект на немската режисьорка Маша Шилински. Филмът е подчертано амбициозен, оригинален и поетичен – почти ни...
След патетична възхвала на лобизма в актьорството от Леонардо Ди Каприо и банална антитръмпистка реч на Робърт де Ниро, който получи почетна Златна палма, 78-ият фестивал в Кан сякаш за компенсация от...
Под дългото заглавие се крие една кратка, но знакова ситуация. Времето е малко след окончателния разпад на Югославия, мястото – влак, който минава транзит през Босна. Спира на непредвидена гарич...
Северният ексцентрик на френското кино, чиято филмография е самият контрапункт на понятието „френски филм“. Роден и пораснал във ветровития регион О дьо Франс, граничещ с Атлантика и Белги...
„Няма по-голям роб от онзи, който се счита за свободен, без да е такъв.“ С тази мисъл на Гьоте от романа „Сродства по избор“ Брейди Корбет ясно очертава концептуалното ядро на...
Въпреки че „Истинска болка“ е едва вторият пълнометражен филм, в който американският актьор Джеси Айзенбърг се подвизава (и) като режисьор, проектът не се огъва под тежестта на травматични...
Още в началото на XX век, когато се развива действието в черно-белия филм на шведско-полския режисьор Магнус фон Хорн, киното започва да третира лицето като енигматичен предел, зад който се разстила н...