Българско Кино Общество
Стефан Гончаров: „Броячът на карти“ Уилям Тел обикаля от град на град, играе покер, брои карти и печели колкото да поддържа своя крайно аскетичен и номадски начин на живот. Тих и отдръпнат е, изглежда сякаш стоически носи света на плещите си, но споделя екзистенциалистките си разсъждени...
от Българско кино общество, 26.01.2022 г.
Прочети повече
Чуждестранните оскари не са ни чужди. Не би било голяма смелост да се твърди, че повечето от тях, с много редки изключения, се превърнаха в класика. И останаха така в аналите на киното и сякаш оттам продължават да му влияят и да го бележат със своето съществуване съвсем не като артефакти, а като все...
„Берлинале“ е фестивалът, който може да наречем приобщаващ. За разлика от Кан и Венеция, където наградите се печелят от филми, за които почти никой никога не би казал, че са провал дори когато не са му по вкуса, в Берлин водещо място заемат леко смахнати, твърде експериментални и отчетли...
Посещавам Венецианския кинофестивал от три десетилетия. Там наистина съм като у дома си. Видях години на възход и на падения. Убедих се, че най-важната фигура на Мострата е нейният директор, който подбира филмите, предлага журитата, съставя програмата, с една дума - задава тона на събитието. Настоящ...
През 2004 г. кинокритикът Джеймс Куанд за първи път използва термина „екстремизъм“ за съвременното френско кино, опирайки се на ключови думи като „шокова тактика“, „умишлена трансгресия“ по отношение на имена като Катрин Брея („Последната любовница&ldqu...
Режисьорите обичат да казват, че предпочитат след прожекцията на техния филм зрителите да си тръгнат с повече въпроси, отколкото отговори. И има логика: истинско постижение е, когато разказът за каквото и да било се докосне до търсещата същност на човека и я активира. Въпросите са в основата на общу...
По повод един от филмите си, чудото на творческия монтаж „Окончателна версия: дами и господа“, Дьорд Палфи каза, че от войната и любовта, двете големи теми на световното кино, е избра...
Последните три филма на „старото куче“ на американското независимо кино Ейбъл Ферара съществуват в своеобразен затворен – и саморефлексивен – кръг. С „Томасо“...
„Нещото, което най мразя на света, е реториката“, казва италианският режисьор, дошъл в Сан Себастиан да представи най-новия си и автобиографичен филм, „Божията ръка“. В „...
Унгарският режисьор Корнел Мундруцо посети тази година България, за да получи специалната награда на юбилейното 25-о издание на "София филм фест". Той е един от малкото съвременни режисьори, които са...
Роден е в Париж, живее в Ню Йорк. Автор е на четири пълнометражни филма: един документален и три игрални, два от които – с премиери в Кан. Всеки от тях е снимал в различна държава и с колкото се...
В няколко поразителни секунди от „Земя на номади“ възрастна жена, на която лекарите са предрекли максимум още 7-8 месеца живот, разказва как e плувала под огромна скала, покрита с лястович...
Малцина успяват да европеизират киното ни както Весела Данчева и Иван Богданов, при това по един деликатен начин. Постоянно в крак с времето, без познатото от киносредите творческо его и винаги отворе...
Срещнахме се с Рюсуке Хамагучи на следващия ден, след като "Берлинале" обяви филма му „Случайност и въображение“ за носител на втората най-престижна награда „Сребърна мечка - Голяма...