Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Миа Хансен-Льове разговаря с Филип Енгел, @Мелиса Рамирес
Филмите ѝ са като момичешки дневници – поетични, нежни, болезнено чувствителни, откровени до саморазголване, но и окриляващи в намиране...
„Исках да постигна изображение като от стара снимка на нощно шкафче“, казва в кратко интервю Кантемир Балагов за третия си игрален филм „Сладко от пеперуди“, който тази година...
Испански колеги се шегуват, че „Любимо същество“ на Родриго Сорогойен, показан в Конкурса на 78-ия Фестивал в Кан, е като „Сантиментална стойност“ и „Сират“ в едно...
В това издание на Кан, качествено и триумфално доминирано от източноевропейците, двамата днешни най-емблематични румънски режисьори успяха да изложат някои нелицеприятни истини за западноевропейската...
Шестият пълнометражен филм на Андрей Звягинцев „Минотавър“ бе може би най-очакваният в Кан не само заради деветгодишната пауза на режисьора след „Нелюбов“ (2017) – по здр...
„Там, където свършва законът, започва Свиленград“ е една от крилатите реплики в „Мечтаното приключение“ на Валеска Гризебах, може би най-необичайния филм в тазгодишния Конкурс...
Седмият игрален филм на румънеца Кристиян Мунджиу, част от Конкурса на Фестивала в Кан, материализира на екран един от многото родителски кошмари и в добрата традиция на Румънската Нова вълна, макар и...
Какво остава на един изстърган от свежи идеи утвърден режисьор в заник, който не иска да дъвче стари истории, но пък не му се слиза от подиума и още му се прави кино, макар и поуморено? Не много, осве...
(Бил Морисън в Солун, @Thessaloniki International Film Festival)
Тази година Международният документален филмов фестивал в Солун връчи почетния си „Златен Александър“ на американския...
The presence of mobsters in our culture turned totalitarian kitsch into a total one. Kitsch reeks from every pore of our social, political, and mundane life. It makes art profane, degrades the individ...
Тази нова Англия произвеждаше нова раса, крайно чувствителна към парите и към социално-политическата страна на живота, а мъртва към всичко, което засягаше вътрешния ѝ емоционален живот.
Д. Х. Лоурънс...
Нури Билге Джейлан разговаря с Ахмед Шауки в Кайро
Турският философ и меланхолик на киното се оказа по-достъпен, отколкото изглежда. Автор вселена, чиито филми поотделно изграждат сложни светове, Нур...
След „Страх“, където социалният сюжет, гарниран с мелодрама и черна комедия, се опита да навакса изоставането с „мигрантската“ тема в българското кино, шестият режисьорски игра...
Мутризацията на културата превърна кича от тоталитарен в тотален. Той блика от всички пори на нашия обществен, политически, светски живот. Профанира изкуството, деградира личността, обезличава култура...
Затворът е по презумпция наказание, но може да бъде и шанс, макар и в крайна сметка пропилян. Такъв е случаят с Майк, главния герой от първия режисьорски филм на актьора Харис Дикинсън „Уличник&...
Званието „поет“ в днешния побъркан от пресметливост свят е синоним на несъстоятелност, сякаш разсъждава в крачка колумбийският режисьор Симон Меса Сото във втория си игрален филм “По...
След успеха на „Алкарас“ (Златна мечка от Берлинале 2022), в който каталонката Карла Симон показа краха на европейското земеделие през историята на прасковените градини на чичовците ѝ и чр...
Французойката от алжирски произход Хафсия Херзи изгря като актриса във виталния “Кус-кус” (2008) на Абделатиф Кешиш, където тресеше апетитно коремче под ориенталски звуци. Почти две десети...
От трийсетина години насам белгийските братя режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден правят мизерабилистко кино за работническата класа в западноевропейски контекст и съзнателно или не, разсейват утвърденото...
„Нежността е новият пънк“ – обяви норвежецът Йоаким Триер на пресконференцията в Кан по повод новия си шести пълнометражен филм „Сантиментална стойност“, получил Специалн...