Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Родена през 1994 г., трийсетгодишната литовка Сауле Блювайте беше най-младата сред режисьорите в Международния конкурс на 77-ия фестивал в Локарно и с полуавтобиографичния „Токсично“ ...
Да върнеш времето назад, за да разбереш фатална грешка, току-що превърнала се в непоправимо минало – драматургичната структура на литовския филм „Сестри“ поставя този наративен...
Фестивалът в Локарно се слави с просветителските си ретроспективни програми и специални прожекции на класически филми, обособени в различни секции. Една от тях е „История/и на киното“, зам...
Всеки подреден до съвършенство свят има нужда от криво огледало, за да не си въобразим, че съвършенството може да бъде константа. И от всички изкуства киното, което по-успешно от другите имитира реалн...
Сравняват южнокорееца Хон Сан-су с Ерик Ромер заради безвремието като драматургична канава или с Джон Касаветис заради алкохола, който се лее в кадрите му от щедро по-щедро. Но по външни белези може и...
Макар соцносталгията да се простира от Източен Берлин през Балканите и Кавказ до Владивосток, не са правени много филми по темата. В този смисъл арменско-руската комедия „Яша и Леонид Брежнев&ld...
Рубен Йостлунд в публичен разговор с Бачо Одишария от Грузинския филмов център
Международният филмов фестивал в Сванети – планински регион в грузинската част на Кавказ със замайващи гледки &nda...
– На един му излекувах две крави. После той дойде и застреля кучето ми.
– Защо?
– Защото е човек.
Нури Билге Джейлан обича да поставя и да оставя героите си в състояния на из...
Нощта във всички бледи прозорци бушуваше непрестанно и се бунтуваше като подозрителна фантазия.
И пътищата изоставиха краищата си в мрака.
Никой вече не мислеше за любов.
Никой вече не мислеше з...
Съвременните украински филми са или военни, или общовалидно печални и това е неизбежно – в подобна крайна мрачна гама бяха филмите от страните на бивша Югославия по време на войните около разпад...
След като огледа с хладно отстранение, претегли с явна ирония и обрисува с инстаграмова импулсивност босненската действителност в Отведи ме на някое хубаво място, холандската режисьорка от босненски п...
При цялата лавина от разговори за секс и връзки в съвременния западен свят, която отдавна прелива отвъд лайфстайл медиите, да се направи оригинален филм по темата, става все по-трудно. Израелският док...
„99% от филмите са скучни. Този не е“, кратко, ясно и уверено гласи режисьорската бележка на свръхпродуктивния французин Кантан Дюпю, приложена към синопсиса на 65-минутната му най-нова ко...
Кратък онлайн преглед на публикациите за кино на български показва, че филмите на филипинеца Лав Диас – апологет на бавното кино, който създава по-скоро кинематографични преживявания, околкото д...
Битката за значимо място под слънцето е стара, колкото света, а тази за сцената е особено ожесточена, дори в епохата на 15-те минути слава. И винаги се е разигравала по правилата на естествения подбор...
Веднъж в централната поща на Барселона ме попитаха дали България е в Европа, за да знаят накъде да насочат пратката ми. Външно успях да потуша разяреното си родово честолюбие, но вътрешно ме загриза д...
„Щом можете да си го представите, то съществува като интернет порно“, е една от формулировките на прословутото правило 34 измежду правилата на интернет, според което всяка възможна тема е...
Носителят на „Златен леопард“ от Локарно в конкурса „Режисьори на бъдещето“ „Нощна сирена“ (Чехия/Словакия) поразително си прилича с носителя на наградата на Ф...
„Предпочитам да живея на остров с призраци, отколкото да бъда призрак сред живите“, заявява Захара, индонезийска бежанка, която живее на пуст малайзийски остров с десетина годишната си пле...