„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя.“ Това е началото на р...
След „Законът на пазара“ (2015) и „На война“ (2018) френският режисьор Стефан Бризе завършва трилогията си за света на работника с участието на предпочитания си актьор Вин...
Две „мъжки момичета“ си подават ръка, за да сътворят един само привидно женски филм. Първата е френската писателка Ани Ерно, която издава през 2000 г. своя автобиографичен роман &bdqu...
Две неща правят от „Счупването“ на Катрин Корсини (1956) голямо кинопреживяване: страхотният актьорски състав и лудешката смяна на мащаба. Във филма личното устремно се редува с общото и д...
Леос Каракс (1960) прави филми толкова рядко, че всеки нов бива наречен „завръщане“. След ранния му първи пълнометражен „Момче среща момиче“ (1984) петте следващи са също, общо...
Роден е в Париж, живее в Ню Йорк. Автор е на четири пълнометражни филма: един документален и три игрални, два от които – с премиери в Кан. Всеки от тях е снимал в различна държава и с колкото се...
Седмата творба на Алберт Дюпонтел обра преди месец най-важните френски награди „Сезар“ - за най-добър филм, режисура, подддържащ актьор (Никола Марие), оригинален сценарий (Алберт Дю...
Може би най-очакваният от критиците филм изобщо, „Мама като малка“ се сгуши в третия ден на онлайн прожекциите със своите скромни 72 минути екранно време, но успя да въздейства на сет...
Кариерата на Беноа Жако започва в началото на 70-те години на 20. век като асистент-режисьор на Маргьорит Дюрас, която той нарича свой ментор. Затова и не е изненадващо, че поредното заглавие от филмо...
Не се подвеждайте по заглавието да търсите кораб или море в четвъртия игрален филм на френския режисьор Гийом Брак „На абордаж”, който е включен в онлайн фестивала в Манхайм-Хайделберг сле...
Франсоа Озон е един от най-плодовитите френски режисьори, чест гост на международни фестивали, където обира и множество награди. Година след последния си филм „По божията милост” той...
Куантан Дюпю започва кариерата си като музикант под псевдонима Mr. Oizo и завършва първия си филм с категоричното заглавие „Нефилм“ през 2001 г. Още тогава става ясно, че на френската сцен...
Филмът, който предизвика най-силните засега споделени реакции на кънтящ смях сред публиката, носи необичайното име „Мандибули“. Сюжетът му, не по-малко странен, може да се резюмира по след...
Пътят на Никол Гарсия от роля в „Моят чичо от Америка“ на Ален Рене до режисьор с кръгла трийсетгодишна кариера действително е бил трънлив и включва повече номинации за награди, отколкото...
„Слава богу“ е най-подходящият превод на това заглавие – думите, които често и неволно се употребяват като синоним на „за щастие“. Изтърсва ги – ирония на...
Младият френския режисьор и танцьор Дамиен Манивел посвещава новия си филм (с който спечели наградата за режисура в Локарно миналата година) на култовата Айседора Дънкан, още позната като „майка...
“Изтрий историята” е сатирична трагикомедия за дигиталната епоха, в която три бивши “жълти жилетки” стават, всеки посвоему, жертва на тоталното настъпление на изкуствения...
Един от малкото живи представители на френската нова вълна, Филип Гарел, продължава да се занимава с ефимерната природа и неустойчивата условност на днешните любовни връзки, винаги в черно-бяло. Франц...
През 2000 г. американската кинокритичка Вивиан Собчак пише знаковото есе “Какво знаеха пръстите ми”, в което проблематизира иманентно заложената способност на киното да оказва непосре...
Режисьорът Кристоф Оноре отдавна си е спечелил заслужената репутация на последователен “творец-синефил", който любовно обсебен от духа на “Новата вълна” (и френската култура като цял...
