За екстериорите на пълнометражния си дебют французойката Фльор Фортюне е избрала Тенерифе, главните роли талантливо се изпълняват от американка, англичанин и шведка, а копродуцентите са от Великобритания, Германия и САЩ. Трудно е да се каже каква е националността на филма, което е твърде подходящо за съдържанието му. Фортюне идва в игралното кино с багаж на графичен дизайнер и дългогодишен опит от музикалните видеоклипове, а почеркът ѝ е на зрял, увлекателен разказвач. Сценарият на англичаните „мисис и мистър Томас“, писан за конкурс преди десетина години, е също забележително издържан като за начална стъпка в игралното кино: успява да изгради отчетлив самостоятелен свят и фабула, в течение на която всеки от образите да преживее промяна, и то драматична. „Изпитанието“ е неочаквано, елегантно (но и неистово, където е нужно); вглъбено в чувствата (но и вкусно за ума); визуално смайващо.
В тази камерна история, която протича главно между две самотни постройки и един плаж, Мия (Елизабет Олсен от „Тя е Марта, Марси Мей и Марлен“ и WandaVision) и Ариан (Химеш Пател от „Вчера си е за вчера“) са двойка в не тъй далечното, но радиоактивно и тоталитарно бъдеще, и си мечтаят за дете. Държавата обаче – която и да е тя – не разрешава току-така увеличаването на населението в обитаемия си балон, извън чиито граници се шири замърсена територия, наричана „Старият свят“. Затова им праща строга служителка, която да удостовери дали са годни да бъдат родители – Вирджиния, в чийто облик Алисия Викандер е дори по-механична и студена, отколкото в този на робот в Ex Machina (паралелът е неизбежен: филмът на Алекс Гарланд също се развива в изолиран дизайнерски дом и в своеобразен нелюбовен триъгълник – да не говорим, че мисис и мистър Томас го цитират като свое вдъхновение заедно с „Омарът“ и „Зелен сойлънт“).
Инспекторката се врязва в уютното, добре стиковано ежедневие на Мия и Ариан като някаква анти Мери Попинз, която изневиделица влиза в ролята на тяхна гувернантка. И същевременно (и доста по-смущаващо) на тяхно дете. Когато става ясно, че е дошла не просто да ги анкетира и да види битовите им условия, а да насили устоите и търпението им и да установи къде ще се пречупят, „Изпитанието“ прекрачва в територията на кошмара. Определеният срок на теста е една седмица и всеки от седемте дни е формулиран като отделна, все по-плашеща глава от филма. Отношенията между партньорите са показани като любящи и естествени, тоест като всяко живо нещо – раними и смъртни. С пристигането на Вирджиния в топлата им среда се излива кофа от смразяващата жестокост на „Забавни игри“ на Ханеке.
Филмът според режисьорката е за правилата. Това обаче ни най-малко не изчерпва множеството му важни възможни разклонения. Той е и за свободата като определящ компонент на личността. За отношенията ни с установения порядък, властта и реалността (и разни техни интригуващи преплитания). За родителството и по-конкретно за майчинството (и как то включва и неродените или чуждите деца, и връзката със собствената майка, и съсъществуването на всички жени в голямата мрежа на човешко пораждане и отстояване). За близостта. За автоцензурата. Всъщност едно от най-страшните неща в „Изпитанието“ е пълното отсъствие на тайни агенти, полицаи, всевиждащи камери и други буквални средства за наблюдение и въздействие, типични за антиуопиите – хората просто си знаят кое как е и сами упражняват контрол над себе си.
Да се пригодиш към най-удобната за обживяване илюзия, без оглед на цената. Да потърсиш пробойна във фалшивия порядък и да се измъкнеш, с риск да загинеш отвън. Директно да загинеш. Ето какви са реалните избори пред живеещите в диктатура, колкото и дизайнерска да е повърхността ѝ. Фльор Фортюне съумява да отвори дума за това, докато се занимава с друго – с достатъчно луфт между основните събития, с любопитни детайли и чувство за хумор, което позволява на зрителя да си поеме дъх и да се наслади. Не е прекалено и с научната фантастичност – тя е само акцент и именно по тази причина работи ефикасно. Тъмната стая на Ариан, в която той конструира виртуални животни (истинските домашни любимци са унищожени от държавата), стои зашеметително редом със стиймпънк парника на Мия, където тя с голямо усилие поддържа над 1000 растителни вида и една малка орхидея, която ѝ е по-скъпа от всичко на света.
Олсен отново се доказва като изключителна актриса, Викандер се справя отлично с функцията си на зловредно чуждо тяло, а на Пател е дадена роля, която обикновено се отрежда на персонажите от женски пол – да попълва, да изявява и да пострада, когато дойде време за непоправимото. И – въпреки някои съвсем приемливи „неравности“ като очевидната употреба на споменатата орхидея като Чехова пушка или рязкото излизане от старателно поддържаното до момента единство на време, място и действие за целите на финалния обрат – „Изпитанието“ е солиден филм, изобретателен и смел. След премиерата си в Торонто в Тромсьо той се състезаваше за голямата награда „Северно сияние“ с още 11 актуални заглавия, сред които „Гаучо гаучо“, „Следобеди на самота“, „Горчиви истини“, „Бруталистът“.
Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.