След няколко опита да прави по-конвенционално кино (с по-рутинна структура и без явен „метахумор“), Нани Морети отново посяга към брехтианските техники от ранните години на кариерата си, з...
„Има две неща на този свят, които са безкрайни: женствеността и начините, по които човек може да се възползва от нея.” Този цитат от филма „Никита” (1990) – една от...
Животът може ли да бъде овладян? А природата – опитомена? Има ли ред (и съответно справедливост) в света, или по-скоро всичко е хаос – ирационален вихър от непроницаеми феномени, в който с...
Летните ваканции прекарвах на вилата (детството ми премина през 80-те години, юношеството – средата на 90-те) и животът там бе устроен напълно в стила на Труман Капоти, Харпър Ли и Туве Янсон. Н...
Ирландският режисьор Джон Майкъл Макдона е най-силен, чаровен и парливо забавен, когато работи с устати персонажи, цинично преминаващи през един живот, които или намират за крайно и смехотворно тягост...
През 2002 г. за първи път дойдох да отразявам най-стария испански кинофестивал и толкова се впечатлих от гладкото протичане и просветената публика, че до пандемичната 2020-а нито един септември не про...
Чудак до чудака във винтидж дрехи и пастелни цветове; куклени къщурки, видeни отвън и отвътре в изящен детайл (с тонове книги, подбрани по цвят и престиж); съзвездия (все по-големи) от прочути лица на...
Оригиналното название на този британски филм е Supernova. Началото показва взрив на звезда, засипал щедро небето с нови звезди за компенсация. На финала отново виждаме звездното небе. В средата, ако и...
Докачливите на тема идентичност каталунци още не могат да простят на Уди Алън, че във Вики Кристина Барселона изтипоса столицата им като шарен лунапарк, в който жадни за приключения янки консумират из...
След провала на лустросания си английски дебют със звезден каст, „Смъртта и живота на Джон Ф. Донован“, някогашният многообещаващ вундеркинд Ксавие Долан търси и (донякъде) намира творческ...
В своите медийни изяви покрай излизането на „Котка в стената“ Весела Казакова и Мина Милева настояват, че филмът е провокативен и се занимава с теми табу. Макар че рекламната полза от...
През 2000 г. американската кинокритичка Вивиан Собчак пише знаковото есе “Какво знаеха пръстите ми”, в което проблематизира иманентно заложената способност на киното да оказва непосре...
Докато предъвкваме доказаните истини за това, че авторът е мъртъв и всяко произведение на изкуството е независим плод на своя собствен контекст, който дължи съществуването си на влизането в контакт с...
Режисьорът Кристоф Оноре отдавна си е спечелил заслужената репутация на последователен “творец-синефил", който любовно обсебен от духа на “Новата вълна” (и френската култура като цял...
В рамките на фестивалната 2019 година, два филма полагат като свой тематичен център Втората световна война и по-точно, клетвата във вярност към Хитлер като символ на отдадеността. Докато Терънс Малик...
“Ами ако Евридика е повикала Орфей да се обърне точно на прага на Подземния свят?” Преобръщането на митологически структури и устойчиви дихотомии се случва най-естествено бавно, с деликатн...
Ако има нещо, което може да съсипе така наречената (не и от самите румънци) „румънска нова вълна“, това ще бъде втренчването в панелно-битовия реализъм, колкото и добре да се котират най-х...
Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...
Всичко, което може да се каже за подобен филм, е незначително. Американският режисьор Джулиан Шнабел ни представя хипнотична медитация върху бурния, трескав житейски и творчески път на един от най-вел...
Наоми Кавасе влиза в интертекстуален диалог със самата себе си в тазгодишния ѝ опит да проследи "теософските" пътеки, по които любовта, болката и загубата водят своите тихи послушници и мистериозни жр...
