Клишето за липсата на добри примери около нас съществува единствено, за да бъде оборвано. А мисията то да бъде оборено убедително и изчерпателно би трябвало да е поставена в центъра на документалистиката и даже на киното като цяло. Но все още тази мисия се оказва неблагодарна задача, която се удава на малцина и често не предизвиква заслуженото внимание.
За щастие, продължават да възникват и филми като „Социално силните“. Те поставят във фокус онези положителни примери, оставащи по-скоро незабелязани в ежедневието, където възмущението и самоизтъкването са далеч по-привлекателни от възхищението и признанието на чужди достижения.

Става въпрос за документален филм на режисьора Николай Василев, който продължава делото на по-ранния му филм „Формулата на Тео“, но се разгръща в повече различни посоки и на повече пластове. „Формулата на Тео“ се спря върху нашумелия преподавател по физика Теодосий Теодосиев, добил популярност с дългогодишните успехи на неговите ученици. Тео обаче е много повече от учител треньор на медалисти от ученически олимпиади. И представлява истинско явление с начина, по който умее да въодушевява млади и не толкова млади умове, за да ги накара да открият специалната си искра.
В миналия филм Теодосиев беше споделил каква е голямата ни обща драма днес: че социално силните в обществото са малцинство. Новият филм на Николай Василев иска да ни загатне как те могат да станат повече – и да ни покаже какви са съдбите на няколко видни ученици на Тео, днес учени и професионалисти от световен ранг.

„Социално силните“ започва като съвсем директно продължение на „Формулата на Тео“ и показва един от типичните лагери на преподавателя с млади ученици. Постепенно филмът оформя своята концепция и представя основните персонажи - проф. Теньо Попминчев, инж. д-р. Петко Динев, д-р Павлин Савов, доц. Иван Бъчваров. Преди години те са учили при Тео и той е събудил тяхната „божественост“, по израза на режисьора Василев.
Години по-късно някогашните ученици са отговорни за напредъка на цялото човечество. Динев например е първият златен медалист на България от Международната олимпиада по физика и един от първите ученици на Теодосиев. Създател е на компанията Imperx и я превръща в един от лидерите в направата на високотехнологични камери за космически мисии - а в момента камерите са ключови за мащабната космическа програма на НАСА „Артемис“ за изследване на Луната. Попминчев разработва лазерен скенер, който показва движението на атомите в реално време, Бъчваров е ръководител на лаборатория по лазерна физика, докато Савов е бил част от екип, получил Нобелова награда, а сега ръководи екип за финансово моделиране в най-голямата банка на Уолстрийт. От такъв калибър са героите на филма.

Покрай тях „Социално силните“ ни отвежда в различни лаборатории, университети и горещи точки за науката, за да надникнем в реалността на хората, които не просто консумират света, а го оформят и разширяват границите, до които човечеството може да достигне.
Във филма виждаме примерите, които обикновено ни липсват и които няма как да се впишат в мъгливата и завладяна от посредственост родна среда. Те не надничат от телевизора, не ни рекламират някой продукт или хазартна платформа от билбордовете, не се борят за лайковете ни от екраните на телефона. Затова е толкова лесно да забравим, че съществуват покрай всичко останало, което ангажира вниманието ни.
„Социално силните“ показва какво е мисленето на тези хора, как живеят и работят, как съчетават ангажиментите на ежедневието с възвишените въпроси, които ги вълнуват. Ако зрителите не са експерти в техните сфери, трудно ще вникнат в по-специализираните им разговори, но е пълно и с достатъчно универсални разсъждения за смисъла от науката и от познанието. На места прескачането между различните герои и локации затруднява проследяването на действието и повече надписи и разяснения биха спомогнали за достъпността на филма. А повече музика би допринесла за атмосферата на някои епизоди. Но „Социално силните“ щедро награждава търпеливата аудитория. Запознатите с „Формулата на Тео“ ще оценят, че своеобразното продължение поставя нова формула за решаване. И тази формула е амбициозна, защото паралелно разказва доста истории и се потапя в различни научни сфери. Някои герои се очертават по-ясно от други, но важното е, че всеки се запомня с нещо отличително и намира своето място в общата картина. Началото е бавно, но веднъж набрал скорост, филмът се превръща във вдъхновяващо пътешествие, а неговите персонажи ни развеждат на внушителни места, които са заснети с отношение и оживяват с ярки, наситени цветове. Включени са и достатъчно напомняния, че социално силните не са подминати от баналностите на бита. Но те ги надскачат с лекота заради усещането си за мисия, за смисъл в съществуването, за ясни стремежи, идеи и ценности. Това е същината на техния успех, който не се измерва с достигнатия професионален ранг или социален статус, нито с комфорта да пребиваваш в развита, уредена и благодатна за развитие страна. Успехът на социално силните е в чувството да се отдадеш на нещо общополезно и да допринасяш за просперитета на човешката раса. Затова героите на филма пребивават едновременно в нашия свят и в някакъв друг, по-възвишен и обнадеждаващ, който обаче е и съвсем реален, а не е кинематографична измислица.
В центъра на действието остава самият Теодосий Теодосиев. Учителят посещава възпитаниците си и със своята блага, смирена удовлетвореност наблюдава докъде са стигнали в живота. Не пропуска и да използва техния пример, за да запали бъдещи големи умове, като им покаже какво бъдеще би могло да ги очаква.

Филмът на Василев е ценен, защото някак кротко, но категорично обрисува картината на „тихия“ успех, този, който е най-удовлетворяващ и смислен от всички. Който дърпа човешката раса нагоре, без да изисква някакво признание в замяна и без да има нужда да претендира за величие и да го изкрещи на всеослушание. Това е „духовното осъществяване“, както го определя един от героите във филма, Иван Бъчваров, който подчертава: „Социалната сила е да създадеш бъдеще“.
„Социално силните“ изисква известно търпение от зрителя, но това е в тон с внушението му за пътя към истински ценното в живота. Естествено, филмът няма да засмуче масовото зрителско внимание така, както киното от моловете. Но също като своите персонажи той притежава достойнствата да вдъхнови правилните хора – и да ги възпламени трайно и безвъзвратно.