Преди няколко години попаднах на статия от нидерландския историк Рютхер Брехман, подлагаща под съмнение поведението на героите от робинзониадата на нобеловия лауреат Уилям Голдинг „Повелителят н...
Изабел Кушет е едно от най-любопитните явления в киното на Испания от последните десетилетия – самостойна, ангажирана, будна за ставащото по света. Петнайсетината ѝ пълнометражни игрални филма д...
Веднъж в централната поща на Барселона ме попитаха дали България е в Европа, за да знаят накъде да насочат пратката ми. Външно успях да потуша разяреното си родово честолюбие, но вътрешно ме загриза д...
„Пея за бранния път на героя, в Италия стигнал пръв на лавинския бряг, от съдбата прокуден из Троя“ – така започва Вергилий своята „Енеида“ (прев. Георги Батаклиев), като...
Тя е дребничка, наперена, с коса до под кръста и току-що добита, неволна още женственост. В постоянно движение е. Не се откъсва от телефона си и от своя най-добър приятел Ефраин, танцува в упоение под...
Пълнометражният широкоекранен дебют на Карлота Переда се състоя на кинофестивала „Сънданс“ тази година. Той доразгръща едноименната ѝ късометражка, с която испанката спечели „Гоя&ldq...
„Не знам“ са думите, с които Лаура отговаря най-често – и всеки път личи, че те са върхът на айсберг, който няма лесно да ни се покаже. Един път означават буквално неведение, друг пъ...
„Кажи истината. / Кажи поне твоята истина. / А после / очаквай какво ли не: / да ти скъсат любимата страница, / да избият с камъни вратата ти, / хората / да се скупчат пред тялото ти, / сякаш си...
След три солидни трилъра – полицейския „Да ни прости Господ“ (заслужен лауреат на наградата за сценарий от Сан Себастиан 2016), политическия „Кралството“ (претендент...
Две приятелски двойки от Мадрид седят в кафене и слушат изпълнение на пиано, озаглавено „Лимбо“. Камерата се взира в лицето на първия, на втория, на третия, на четвъртия, после отново и та...
От Чехов знаем, че сбогуването с една овощна градина е възможна метафора за края на една епоха. Или за смяната на едни ценности с други. Може да изглежда абстрактен паралелът между изгубилите почва по...
Заглавието на носителя на „Златна мечка“ от последното „Берлинале“ 2022 е името на малко селце в Каталуния, родното място на 36-годишната испанска режисьорка Карла Симон....
Когато в самия край на „Планета“ чуваме познати реплики от класики на Новата вълна, всичко си идва на мястото и чак изглежда донякъде странно, че филмът е испански, а не френски. Цяла...
Съзнателно или не, „Радиолюбител“ на баския режисьор Икер Елориета, показан в Конкурса за дебюти на Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, следва оптимално подходя...
През 2002 г. за първи път дойдох да отразявам най-стария испански кинофестивал и толкова се впечатлих от гладкото протичане и просветената публика, че до пандемичната 2020-а нито един септември не про...
След като на миналата Венеция Педро Алмодовар ни направи подарък с краткия, но голям „Човешки глас“, тази година с неговия конкурсен филм „Паралелни майки“ се от...
Може ли един документален филм да лъже? И какво се крие зад неясното заглавие „Моят мексикански брецел”? Дебютантката Нурия Хименес прави творба, в която обработва неистини по кинематограф...
Извън конкурса на Венеция се появи малък бисер - късометражният 30-минутен филм на Педро Алмодовар „Човешкият глас“. Той омая с интензивността на словото и красотата на изображенията. Мног...
За кризата на идентичността при галисийците във връзка с принадлежността им към Испания чух от един галерист в град Виго на Атлантическия бряг, който обясняваше къде се коренят мистичните пейзажи и ас...
Поставянето на група хора в ограничено пространство с ограничени ресурси и насилствено наложени правила се оказва продуктивен в творческо отношение инструмент, който произвежда едновременно зрелище и...
