„Филм за обич и за добри хора“ – ето как обобщи третата си пълнометражна творба испанската режисьорка Пилар Паломеро, за която разказахме преди две години, пак от Сан Себастиан, във връзка с чудесния ѝ „Дом за майки“. „Отблясъци“ (така е озаглавен, при все че светлината в него е на талази) предизвика най-сърдечния отклик у публика и критика от всички в конкурса дотук.

Постановката е по същество камерна: квартет от несиметрично разположени персонажи трябва да намери начин да премине хармонично през кратката финална права от живота на единия от тях. Исабел е ключът към различните възможни изходи от ситуацията и именно иззад нейното рамо следим и съчувстваме: тя е бивша съпруга на гаснещия Рамон, с когото от години не е разговаряла и би предпочела да няма вземане-даване, и майка на Мадален, която обожава както рождения си татко, така и пастрока си. В централната роля е актрисата Парисия Лопес Арнаис, която със завидна чувствителност превежда всички ни по пътя към един все по-рядко срещан в киното катарзис. Въпросният път е повечето мълчалив и съставен от неуверени стъпки, подхлъзвания и прекрачвания на невидими препятствия, защото минава преобладаващо през душата ѝ. Исабел приема – заради връхлетелите я нужди на останалите – да осъразмери поновому живота си поне за известно време, да пренареди и преназове света си. И това ѝ донася неочаквано удовлетворение. Ето защо „Отблясъци“ е и филм за вникването, за умиротворението и – особено много – за радостите от великодушието.

Исабел е директна и любяща и нещо в начина, по който се отнася с другите, навежда на мисълта, че старото ѝ раздразнение към Рамон е най-вероятно основателно. Мадален (дебютантката Марина Герола) знае, че баща ѝ си отива, но следва в далечен град и невинаги може да му се притече на помощ, така че от безсилие се опитва да направи майка си съпричастна към последните му месеци. Партньорът на Исабел Начо (Хулиан Лопес) е осъзнат, емпатичен човек, готов да откликне на необходимостите на двете жени, които обича, способен да ги разведри. Рамон (Антонио де ла Торе, майсторски вживян в най-сложния образ в „Отблясъци“) отначало фигурира само в думите им, после скрит в апартамента си, в стаята си, дрехите, брадата, слабостта си, докато накрая не започва да озарява екрана с присъствие, думи и дори усмивки. В кратка вметка думата е дадена и на лекаря от екипа за палиативни грижи („заимстван“ от авторката от документалния филм „Останалите дни“), който облича в думи някои важни идеи за смъртта като залог за достоен живот... Не сме свикнали да мислим за преддверието на смъртта като място за начала. Но у Паломеро се случва и това – няколко малки свежи кълна с голям емоционален потенциал.

„Отблясъци“ е визуално разкошен, топъл, пълен с гледани с удивление и благодарност природа, интериори, предмети, цветове, лица, жестове, храна, преходи между състояния, прояви на близост, мълчания. Тук е мястото да отбележим, че боливийката Даниела Кахияс е първата и единствена жена, печелила „Гоя“ в категорията „Операторско майсторство“ за всичките 38 издания на най-голямата награда на испанското кино, и то точно с филм на Пилар Паломеро – дебюта ѝ „Момичета“ (2020). (През 2022 г. беше отново номинирана – този път за работата си по сходния като чувствителност „Алкарас“ на Карла Симон.)

Любопитен страничен ефект на филма е, че със самото си съществуване той извършва символична операция, подобна на тази в сюжета си. Вдъхновен е от разказ на баската писателка Ейдер Родригес, сниман е в каталонското градче от ранните години на Пилар Паломеро, а двата цитата, бележещи повратни моменти, са от дълбокия испански юг: откъс от андалуската елегия „Платеро и аз“ на Хуан Рамон Хименес (той впрочем е нобелист за литература, а Платеро – мекото като памук магаренце от детството му: незаобиколима класика, направена от същото деликатно градиво, от което е и „Отблясъци“) и „Редом с теб“ – свръхдраматично изпълнение от 60-те на знаменитата певица на фламенко Лола Флорес. Режисьорката намира способ поне за малко да изглади не само поразместените отношения между своите персонажи, но и тези между толкова разнообразните жители, характери и епохи на страната си.

Киното обича да се занимава с лукса на богатите и необичайността на крайните и загърбва лукса на цивилизованото общуване и необичайността на избора да сме добри. Между жените и мъжете търси романтиката или враждата и само в изключително редки случаи – човещината, другарството. В семейството предпочита частта с падането, а тази със ставането оставя за сериалите по телевизията. „Отблясъци“ е живо доказателство колко много хляб има в пренебрегваното и колко голямо може да бъде малкото. Спокойните повествования като това на Паломеро, търпеливо съставяни от компетентни (съ)участници, дават фантастични възможности за съпреживяване и за вълнение.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.