Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва 18 СОУ„Уилям Гладстон“ през 2015 г. Есента на същата година е приет за студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор на стихосбирката "Геон". Има редица публикации в литературния печат, в издания като: "Литературен вестник", "Литернет" и др. Стиховете му са преведени на турски и английски. Освен с поезия, Стефан Гончаров се занимава активно и с кинокритика, като текстовете му за кино се публикуват на страниците на "Литературен вестник" и в рамките на сайтовете "filmsociety.bg" и "Баница". През 2015 г. фигурира като част от младежкото жури на „София филм фест“.
"Мрачни приказки" е едва вторият пълнометражен проект на Дамиано и Фабио д'Иноченцо, но позицията му в конкурсната програма е повече от заслужена, с оглед на ударно натуралистична визия и оригина...
През последните години на своята стремително растяща филмография Хон Сан-су се превърна в автор с неподражаемо минималистичен почерк, който непринудено съчетава формална обраност (на нивото на наратив...
„Сибир“ е провокативен експеримент, последователно и безпардонно заиграващ се с границите на добрия вкус и киноезика. Сюрреалистичният колаж от онирични сцени, изпълнени с деформирани...
След провала на лустросания си английски дебют със звезден каст, „Смъртта и живота на Джон Ф. Донован“, някогашният многообещаващ вундеркинд Ксавие Долан търси и (донякъде) намира творческ...
През 2000 г. американската кинокритичка Вивиан Собчак пише знаковото есе “Какво знаеха пръстите ми”, в което проблематизира иманентно заложената способност на киното да оказва непосре...
Режисьорът Кристоф Оноре отдавна си е спечелил заслужената репутация на последователен “творец-синефил", който любовно обсебен от духа на “Новата вълна” (и френската култура като цял...
Колоритният испански кинокласик Педро Алмодовар привлече вниманието на публиката и критиката в Кан тази година с един крайно личен филм, изпъкващ със своята стилистична обраност на фона на дългата му...
Тази година “Бакурау” спечели наградата на журито в Кан (заедно със “Клетниците” на Ладж Ли) със своя весело макабрен сюжет, субтилна политическа ангажираност и жанрова хибридн...
“Малък Джо” е първият англоезичен филм на австрийката Йесика Хауснер - нейно дебютно присъствие в официалната програма на фестивала в Кан. Предишният ѝ кинопроект, “Луда любов”...
Свръхестествената социална драма, “Алтантик”, на още една актриса, станала режисьор - Мати Диоп, спечели голямата награда (Grand Prix – втора по важност след „Златната палма&ld...
Ветеранът на британската социална драма Кен Лоуч отново е в официалната селекция на фестивала, след като през 2016 г. влезе със своя затрогващо актуален “Аз, Даниел Блейк” в късия списък с...
Кантемир Балагов е едва на 27, но присъствието и на втория му филм в програмата “Особен поглед” на фестивала в Кан тази година, затвърждава статута му на едно от най-значимите млади имена...
След успеха на “Червената костенурка” в Кан през 2016 г. в програмата “Особен поглед” отново се появи впечатляваща анимационна продукция. “Кабулските лястовици” е а...
“Жената на моя брат” се нарича представения тази година в Кан режисьорски дебют на младата актриса Мониа Чокри. В него духът на Франция през 60-те (иновативния монтаж на новата вълна...
Въпреки че “Клетниците” на Ладж Ли е пълнометражният дебют на режисьора, филмът съвсем заслужено намира място в основната програма на фестивала в Кан. Отличавайки се със своята болезнена и...
"Бик", дебютният пълнометражен филм на американката Ани Силвърстийн откри програмата "Особен поглед" в Кан тази година. След като печели наградата на фестивала за късометражка през 2014 г., тя се...
Две години след смъртта на Джордж Ромеро, бащата на съвременния зомби-хорър жанр, неговите ghouls (както ги наричат в “Нощта на живите мъртви“) откриват фестивала в Кан под патронажа...
Сюрреализмът не е мъртъв. Това бе лозунгът на кампанията за набиране на средства за новия и последен филм на култовия чешки режисьор Ян Шванкмайер, още познат като алхимикът на киното. Изправен п...
В “Дивата круша” съвременният класик на турското кино Нури Билге Джейлан успява за пореден път изкусно да скрои един фасетъчен, завладяващ и затрогващ (в непридирчивата си хуманност) нарат...
„Къщата, която Джак построи“ е вероятно най-личният, в алегоричната си автобиографичност, филм на Ларс фон Триер. Може би последният пълнометражен проект, който ще видим от датския режисьо...