Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва 18 СОУ„Уилям Гладстон“ през 2015 г. Есента на същата година е приет за студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор на стихосбирката "Геон". Има редица публикации в литературния печат, в издания като: "Литературен вестник", "Литернет" и др. Стиховете му са преведени на турски и английски. Освен с поезия, Стефан Гончаров се занимава активно и с кинокритика, като текстовете му за кино се публикуват на страниците на "Литературен вестник" и в рамките на сайтовете "filmsociety.bg" и "Баница". През 2015 г. фигурира като част от младежкото жури на „София филм фест“.
“Малък Джо” е първият англоезичен филм на австрийката Йесика Хауснер - нейно дебютно присъствие в официалната програма на фестивала в Кан. Предишният ѝ кинопроект, “Луда любов”...
Свръхестествената социална драма, “Алтантик”, на още една актриса, станала режисьор - Мати Диоп, спечели голямата награда (Grand Prix – втора по важност след „Златната палма&ld...
Ветеранът на британската социална драма Кен Лоуч отново е в официалната селекция на фестивала, след като през 2016 г. влезе със своя затрогващо актуален “Аз, Даниел Блейк” в късия списък с...
Кантемир Балагов е едва на 27, но присъствието и на втория му филм в програмата “Особен поглед” на фестивала в Кан тази година, затвърждава статута му на едно от най-значимите млади имена...
След успеха на “Червената костенурка” в Кан през 2016 г. в програмата “Особен поглед” отново се появи впечатляваща анимационна продукция. “Кабулските лястовици” е а...
“Жената на моя брат” се нарича представения тази година в Кан режисьорски дебют на младата актриса Мониа Чокри. В него духът на Франция през 60-те (иновативния монтаж на новата вълна...
Въпреки че “Клетниците” на Ладж Ли е пълнометражният дебют на режисьора, филмът съвсем заслужено намира място в основната програма на фестивала в Кан. Отличавайки се със своята болезнена и...
"Бик", дебютният пълнометражен филм на американката Ани Силвърстийн откри програмата "Особен поглед" в Кан тази година. След като печели наградата на фестивала за късометражка през 2014 г., тя се...
Две години след смъртта на Джордж Ромеро, бащата на съвременния зомби-хорър жанр, неговите ghouls (както ги наричат в “Нощта на живите мъртви“) откриват фестивала в Кан под патронажа...
Сюрреализмът не е мъртъв. Това бе лозунгът на кампанията за набиране на средства за новия и последен филм на култовия чешки режисьор Ян Шванкмайер, още познат като алхимикът на киното. Изправен п...
В “Дивата круша” съвременният класик на турското кино Нури Билге Джейлан успява за пореден път изкусно да скрои един фасетъчен, завладяващ и затрогващ (в непридирчивата си хуманност) нарат...
„Къщата, която Джак построи“ е вероятно най-личният, в алегоричната си автобиографичност, филм на Ларс фон Триер. Може би последният пълнометражен проект, който ще видим от датския режисьо...
От последния филм на традиционно взряната в "теологическото" и "социалното" италианска режисьорка Аличе Рорвахер струи дивата, приказна светлина на почти няма трансцендентност, заличаваща класови...
"Зелената книга” е сполучлив, но печален опит да се отмъкнат няколко награди от Академията, която в своя сенилен, политически коректен унес вече е готова да пренебрегне липсата на кой знае какви...
Миналата година “120 удара в минута” на Робен Кампийо спечели сърцата на европейската публика (а и един куп награди) със своето болезнено искрено пресъздаване на ежедневието на група гей а...
Всичко, което може да се каже за подобен филм, е незначително. Американският режисьор Джулиан Шнабел ни представя хипнотична медитация върху бурния, трескав житейски и творчески път на един от най-вел...
Наоми Кавасе влиза в интертекстуален диалог със самата себе си в тазгодишния ѝ опит да проследи "теософските" пътеки, по които любовта, болката и загубата водят своите тихи послушници и мистериозни жр...
Безпощадният натурализъм на Клер Дени колонизира космоса в нейния англоезичен дебют “Живот нависоко”. Култовата френска режисьорка фокусира суровия си поглед върху човешкото тяло, което за...
“Верен мъж” е чаровен, но неубедителен. Интелигентен филм, функциониращ успешно в границите на собствения си комформизъм. Луи Гарел се утвърждава като поредния съвременен френски режи...
Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...