Пълнометражният дебют на френско-сенегалската режисьорка Рамата-Тулей Си поетично и експресивно възпява трагичната любовна история на волната и непокорна Банел и нейния „по-прозаичен“ избраник Адама. Филмът проследява борбата на младата двойка за независимост от една дребна, суеверна и безкритично консервативна мюсюлманска общност, изградена около атавистичната и полурелигиозна фигура на племенния вожд. Адама е призван преждевременно да поеме тази титла и да се ожени за овдовялата Банел след злощастната и мистериозна смърт на неговия по-голям брат и неин пръв съпруг Йеро (предишният водач на селото). Младежът с охота се отдава на своята до този момент скрита любов към снаха си, но отказва да изпълни дълга си докрай и да стане вожд на племето. Вместо това, водени от страстното желание на Банел за автономия и самостоятелност, новосъбралите се любовници решават да изровят и заживеят в две „прокълнати“ постройки, заровени в пясък на ръба на селото. Това обаче ще се окаже почти невъзможна задача, тъй като ежедневните им отговорности към суровия бит на тяхната пустинна общност не само им пречат да копаят редовно, но и въобще да прекарват време заедно – обстоятелство, което буквално ще подлуди все по-лабилната, нетърпелива и себична младоженка.

Въпреки че заглавието на филма предполага определена равнопоставеност и реципрочност в отношенията на двамата герои (тип Ромео и Жулиета), бързо става ясно, че връзката на младата двойка е имплицитно изградена около конвулсивните желания и страсти само на едната ѝ половина. Банел – в ролята си на постмодерна, сенегалска Ева, е хванала здраво за юздите своя по-кротък и наивен Адам, за да даде ново начало на мъжко-женските отношения и да пренапише мита за сътворението, поставяйки на първо място своето име (и нужди). В нейния идеален свят двамата с Адама биха прекарвали цялото си време заедно (най-вече в любовна игра), вместо да го губят в служба на патриархалния ред, разчитащ на техния труд и тих конформизъм, за да репродуцира своите хилядолетни мизогинистични структури. От тази гледна точка Банел функционира като смела феминистка икона – подстригва се късо и отказва да носи забрадка, не иска да има деца и негодува, когато ѝ се налага да чисти и пере (предпочита да ловува дребни животни с прашката си). Същевременно Си се е постарала да не я идеализира, а да я направи по-двусмислена, аморална и мрачна като образ, въпреки че никога не спира да симпатизира на обречената ѝ борба за свобода. Така например разбираме, че Банел е виновна за смъртта на бившия си съпруг, но за разлика от лейди Макбет, е действала сама и тайно от своя любим, заради когото е извършила подобно зловещо деяние.

По думите на самата режисьорка нейната героиня е по-скоро „медеевска“ фигура, отколкото едноизмерна и образцова бунтарка, на която зрителите нямат друг избор, освен формално да емпатизират. За да са още по-двузначни и неудобни действията на нейната героиня, Си дори се е постарала да представи живота в селото не като непоносимо закостенял и репресивен, а по-скоро като спокоен, последователен и воден от едно своеобразно „селско здравомислие“, което, макар и изтъкано от суеверия, пази общността сплотена и сговорчива. Нито един от нейните съселяни не се опитва например да я нарани или накаже за революционните ѝ идеи и отявлената ѝ андрофобия, от която е спасен само Адама (защото тя маниакално вярва, че той не е като другите мъже, въпреки че за това няма доказателства). С други думи, Си е проявила своеобразна за млад режисьор сдържаност и зрялост, когато е решила да не борави с черно-бели драматургични структури и да идеализира Банел, докато демонизира консервативното ѝ обкръжение. Може би и заради това дебютният ѝ филм е бил удостоен с особеното признание да бъде включен в официалната селекция на Кан вместо в една по-подходяща за първи творчески опити категория като „Особен поглед“.

От друга страна обаче, историята на Си на моменти твърде много акцентира върху „бесовските“ аспекти на природата на Банел и отчасти попада в капана на друга мизогинистична тропа – тази за демоничната жена изкусителка, която сее само смърт и раздор, защото отказва да се социализира (което включва най-вече да стане майка и да слуша мъжа си). Филмът непрестанно загатва, че именно заради нейните грехове селото на Адама бива застигнато от поредица библейски проклятия – идва непоносима суша, добитъкът измира, нищо не расте и хората започват да издъхват от мор, глад и болести. Банел обаче изглежда абсолютно незагрижена за съдбите на другите хора и в нито един миг не се разкайва за постъпките си. Приписвайки ѝ подобна жестока безчовечност, Си не само я прави героиня с двусмислена природа, но и рискува да я превърне в митологичен злодей, на когото зрителят трудно може да съчувства. От тази гледна точка младата режисьорка в бъдеще ще трябва да се постарае повече, ако иска да създаде убедителен женски персонаж, който е наистина отвъд доброто и злото, а не анемичен образ, обречен да се превърне в жертва на собствените си страсти, защото не е имал способността да конфронтира по смислен и градивен начин отживелите порядки на консервативната си среда.