Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва 18 СОУ„Уилям Гладстон“ през 2015 г. Есента на същата година е приет за студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор на стихосбирката "Геон". Има редица публикации в литературния печат, в издания като: "Литературен вестник", "Литернет" и др. Стиховете му са преведени на турски и английски. Освен с поезия, Стефан Гончаров се занимава активно и с кинокритика, като текстовете му за кино се публикуват на страниците на "Литературен вестник" и в рамките на сайтовете "filmsociety.bg" и "Баница". През 2015 г. фигурира като част от младежкото жури на „София филм фест“.
„Звук на метал“ грабна две награди на тазгодишните оскари – за най-добър звук и за най-добър филмов монтаж. Първата отиде при Никола Бекер, ветеран, работил върху над 200 проект...
„Фасбиндер: Ужасното дете“ е същевременно недостъпен за средностатистическия зрител и разочароващо повърхностен за „експертно“, синефилски настроени фенове на култовия реж...
Не е ясно дали „Тенет“ е висококонцептуален екшън трилър, вдъхновен от богатата на тропи и чаровни клишета традиция на филмите за Джеймс Бонд, или най-амбициозният, но за жалост, неус...
Къде е (и дали съществува) границата между перформативността и автентичността? Вернер Херцог, ексцентричният стоик натуралист на германското кино, поставя по очарователно непретенциозен и оригинален н...
Младият френския режисьор и танцьор Дамиен Манивел посвещава новия си филм (с който спечели наградата за режисура в Локарно миналата година) на култовата Айседора Дънкан, още позната като „майка...
За „Младият Ахмед“ знаковите представители на „съвременния неореализъм“ - братята Дарден, получиха наградата за режисура на миналогодишния фестивал в Кан. Въпреки че по вс...
С премиерата си на онлайн платформата MUBI новият проект на Пабло Лараин (разпространяващ се основно дигитално заради извънредните мерки) стана достъпен за по-широката публика, която е точно толк...
Най-скандалният и обсъждан филм на „Берлинале“ несъмнено беше „ДАУ. Наташа“, който се превърна в повод за философски и социокултурни разсъждения върху етичните измерения на изк...
„Никога рядко понякога винаги“ определено бе със статута на фаворит на критиката на „Берлинале“ – според една от таблиците за оценки, появяващи се в медиите, той дор...
“Изтрий историята” е сатирична трагикомедия за дигиталната епоха, в която три бивши “жълти жилетки” стават, всеки посвоему, жертва на тоталното настъпление на изкуствения...
Един от малкото живи представители на френската нова вълна, Филип Гарел, продължава да се занимава с ефимерната природа и неустойчивата условност на днешните любовни връзки, винаги в черно-бяло. Франц...
“Филмът умишлено не е субтитриран” – с този предупредителен надпис започва новият проект на тайванската артхаус икона Цай Мин-лиан, който се завръща към пълнометражното кино, след ка...
По отношение на новия си филм Кристиан Пецолд (най-знаковият представител на т.нар. “Берлинска школа”) настоява, че няма разказ без политически конотации – схващане, наследено вероят...
След атрактивната си камерна трагикомедия “Партито” английската режисьорка Сали Потър се завръща със значително по-мащабен и амбициозен проект, в който творчески се опитва да преработи и о...
"Мрачни приказки" е едва вторият пълнометражен проект на Дамиано и Фабио д'Иноченцо, но позицията му в конкурсната програма е повече от заслужена, с оглед на ударно натуралистична визия и оригина...
През последните години на своята стремително растяща филмография Хон Сан-су се превърна в автор с неподражаемо минималистичен почерк, който непринудено съчетава формална обраност (на нивото на наратив...
„Сибир“ е провокативен експеримент, последователно и безпардонно заиграващ се с границите на добрия вкус и киноезика. Сюрреалистичният колаж от онирични сцени, изпълнени с деформирани...
След провала на лустросания си английски дебют със звезден каст, „Смъртта и живота на Джон Ф. Донован“, някогашният многообещаващ вундеркинд Ксавие Долан търси и (донякъде) намира творческ...
През 2000 г. американската кинокритичка Вивиан Собчак пише знаковото есе “Какво знаеха пръстите ми”, в което проблематизира иманентно заложената способност на киното да оказва непосре...