Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва 18 СОУ„Уилям Гладстон“ през 2015 г. Есента на същата година е приет за студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор на стихосбирката "Геон". Има редица публикации в литературния печат, в издания като: "Литературен вестник", "Литернет" и др. Стиховете му са преведени на турски и английски. Освен с поезия, Стефан Гончаров се занимава активно и с кинокритика, като текстовете му за кино се публикуват на страниците на "Литературен вестник" и в рамките на сайтовете "filmsociety.bg" и "Баница". През 2015 г. фигурира като част от младежкото жури на „София филм фест“.
Някъде в Англия, в елитна частна гимназия, отвън приличаща на бетонен затвор, а отвътре на сияен, решен в пастелни цветове интернат за деца на юпита, пристига нова, млада учителка, специалистка по &bd...
От филмите, занимаващи се с духовни въпроси и „отживели времето си“ религиозни мистерии, най-екзистенциално плътни са онези, които успяват да отредят място за „чудото“ в рамкит...
Съвременната култура е дълбоко нарцистична. Безброй криви огледала, он- и офлайн, непрекъснато ни притискат трескаво да се оглеждаме в тях, защото ако това, което видим, случайно ни хареса, е възможно...
Баща и дъщеря отиват на почивка в Турция. Хотелът, в който са отседнали, е пълен с гости от Великобритания (те самите са шотландци). Навсякъде се говори английски, цари безвремие и всички летаргично с...
Комисар Мегре, за когото белгийският писател Жорж Сименон пише над 70 романа, се отличава от други емблематични детективи със своята особена сдържаност, крайна непретенциозност и привидна обикновеност...
Ирландският режисьор Джон Майкъл Макдона е най-силен, чаровен и парливо забавен, когато работи с устати персонажи, цинично преминаващи през един живот, които или намират за крайно и смехотворно тягост...
Цинизмът и апатията неизбежно отстъпват пред изненадващо затрогващата история и колоритен свят на малкия Марсел – миниатюрна раковина с едро пластмасово око и чифт още по-дребни обувки. Той...
Хорърът като жанр е изначално ангажиран с онова, което е невъобразимо – с тайнствените, зловещите и чудовищни аспекти на вътрешния или заобикалящия ни свят. Поради това и филм на ужасите, нарочн...
„Мианмарски дневници“ е въздействаща колекция от документални кадри и полуфикционални, нискобюджетни късометражки, проследяващи последиците от военния преврат в Бирма през 2021 г., ко...
През последното десетилетие корейският режисьор Хон Сан-су се е превърнал не само в любимец на синефилите, но и в почти „еднолична фабрика“ за камерни, протяжно прозаични и формално м...
Дарио Ардженто, иконата на „жълтия“ еротичен хорър-трилър (на емблематичното за италианското кино джало), се завръща към седмото изкуство и към корените на канонизиралия го жанр цели десет...
„Носталгия“ на Марио Мартоне е една от по-тихите, фино скроени кинотворби в тазгодишната официална програма на фестивала в Кан. Както подсказва заглавието, филмът е медитативно ангажи...
„Звезди по обед“ заема достойно място в дългия списък на радикално концептуалните и некомфортно взискателни спрямо аудиторията им филми на Клер Дени. Френската режисьорка посяга отнов...
Люкас Донт се завръща с нов филм в Кан, и то в официалната селекция – едва няколко години след като пълнометражният му дебют „Момиче“ (2018) грабна наградата на ФИПРЕССИ в рамки...
Братята Дарден са винаги неизменна част от официалната селекция в Кан, когато имат нов филм – едно от негласните преимущества да си печелил цели два пъти „Златната палма“ (първият за...
След като спечели „Златна палма“ през 2017 г. с „Квадратът“ (остра, провокативна сатира за кухия свят на съвременното изкуство), Рубен Йостлунд този път насочва язвително-...
В новия си филм Дейвид Кроненбърг се завръща към корените си – към поднесения концептуално дистанцирано, с привидно хладна прецизност и стерилност хорър, фокусиран върху човешкото тяло и в частн...
Появата на серийните убийци като феномен е била винаги тясно свързана, първо, с живота в алиениращи урбанистични условия, и второ, с мизогинните изблици на агресия срещу жените от страна на търпя...
„X“ е завръщането на инди режисьора Тай Уест към хоръра след сравнителния неуспех на „В долината на насилието“ (2014) – опитът му да направи уестърн, пречупен п...
„Дете на глухи родители“ (CODA) е относително „свеж“, но и комерсиално издържан опит да се разчупи клишето на филмите за изпълнения с перипетии край на юношеството и сладко-гор...