Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва 18 СОУ„Уилям Гладстон“ през 2015 г. Есента на същата година е приет за студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор на стихосбирката "Геон". Има редица публикации в литературния печат, в издания като: "Литературен вестник", "Литернет" и др. Стиховете му са преведени на турски и английски. Освен с поезия, Стефан Гончаров се занимава активно и с кинокритика, като текстовете му за кино се публикуват на страниците на "Литературен вестник" и в рамките на сайтовете "filmsociety.bg" и "Баница". През 2015 г. фигурира като част от младежкото жури на „София филм фест“.
„Звезди по обед“ заема достойно място в дългия списък на радикално концептуалните и некомфортно взискателни спрямо аудиторията им филми на Клер Дени. Френската режисьорка посяга отнов...
Люкас Донт се завръща с нов филм в Кан, и то в официалната селекция – едва няколко години след като пълнометражният му дебют „Момиче“ (2018) грабна наградата на ФИПРЕССИ в рамки...
Братята Дарден са винаги неизменна част от официалната селекция в Кан, когато имат нов филм – едно от негласните преимущества да си печелил цели два пъти „Златната палма“ (първият за...
След като спечели „Златна палма“ през 2017 г. с „Квадратът“ (остра, провокативна сатира за кухия свят на съвременното изкуство), Рубен Йостлунд този път насочва язвително-...
В новия си филм Дейвид Кроненбърг се завръща към корените си – към поднесения концептуално дистанцирано, с привидно хладна прецизност и стерилност хорър, фокусиран върху човешкото тяло и в частн...
Появата на серийните убийци като феномен е била винаги тясно свързана, първо, с живота в алиениращи урбанистични условия, и второ, с мизогинните изблици на агресия срещу жените от страна на търпя...
„X“ е завръщането на инди режисьора Тай Уест към хоръра след сравнителния неуспех на „В долината на насилието“ (2014) – опитът му да направи уестърн, пречупен п...
„Дете на глухи родители“ (CODA) е относително „свеж“, но и комерсиално издържан опит да се разчупи клишето на филмите за изпълнения с перипетии край на юношеството и сладко-гор...
В знакова сцена от филма режисьорът на „Бягство“ Йонас Поер Расмусен подтиква своя дългогодишен приятел и някогашен съученик Амин да прочете нещо от стария си дневник, в който афганис...
Фил Типет е гигантска фигура в областта на стопмоушъна и практическите ефекти. Оставил е почерка си на много места - от комерсиални хитове, като „Междузвездни войни“ и „Джу...
„Айде, айде“ е поредният крайно личен филм на американския режисьор Майк Милс, който внимателно и нежно изследва тихите откровения, таящи се зад най-баналните и ежедневни моменти от с...
Какви ценности и качества, било то идеологически или естетически, се стремят да изтъкнат и утвърдят големите награди в света на киното? Това е критически въпрос, който ни напомня, че фестивали (като К...
Пол Верховен за пореден път се старае като режисьор максимално да запази баланса между псевдохоливудската си общодостъпност и вулгарната си артхаус трансгресивност, докато игриво мобилизира кодовете и...
Унгарският режисьор Корнел Мундруцо посети тази година България, за да получи специалната награда на юбилейното 25-о издание на "София филм фест". Той е един от малкото съвременни режисьори, които са...
През 2013 г., когато „А24“ купува правата за разпространение на „Под кожата“, компанията съществува едва от година и филмът на британския режисьор Джонатан Глейзър се оказ...
През последните няколко години в англоезичното кино се забелязва бум на филми, разглеждащи отблизо болезнената история на систематично маргинализираните чернокожи общности в САЩ и Великобритания. Само...
„Звук на метал“ грабна две награди на тазгодишните оскари – за най-добър звук и за най-добър филмов монтаж. Първата отиде при Никола Бекер, ветеран, работил върху над 200 проект...
„Фасбиндер: Ужасното дете“ е същевременно недостъпен за средностатистическия зрител и разочароващо повърхностен за „експертно“, синефилски настроени фенове на култовия реж...
Не е ясно дали „Тенет“ е висококонцептуален екшън трилър, вдъхновен от богатата на тропи и чаровни клишета традиция на филмите за Джеймс Бонд, или най-амбициозният, но за жалост, неус...
Къде е (и дали съществува) границата между перформативността и автентичността? Вернер Херцог, ексцентричният стоик натуралист на германското кино, поставя по очарователно непретенциозен и оригинален н...