През последното десетилетие румънската нова вълна – чиста проба авторско кино, приветствано от критиката и недолюбвано от широката публика (особено местната), аплодирано с международни награди и...

Въпреки необичайно силния основен конкурс от стилово изобретателни, комуникативни и в крайна сметка, увлекателни филми, журито в Ротердам реши да награди най-трудоемкия за гледане и оскъден откъм арти...

Вече имаме достатъчно примери, за да говорим за младо поколение български режисьори, формирало се в чужбина. Камен Калев, Константин Божанов, Илиян Метев и Ралица Петрова, получили филмовото си о...

С окончателното легитимиране на зрителския воайоризъм през риалити формата, киното без особени задръжки залита по екранното изтипосване на „живота, какъвто е“ (и нямам предвид пунтирането...

Три неща открай време ме възхищават в скандинавското кино: стремежът към оригиналност, дори и при класически сюжети; умението за ясно комуникиране на идеите, дори и през криволичещи фабули; талантът з...

Френското кино има своя Мишел Уелбек в лицето на 42-годишния режисьор Виржил Верние. Още с дебютния си филм „Меркуриалес“ (2014) Верние се впуска в авантюристично наблюдение, заснето на 16...

Нетипичен български филм, не само заради агорафобичната полярна локация. Съчетанието между първичност на разказа и дълбочина на посланието, хармонията между форма и съдържание и, разбира се, хипнотичн...

След историческия „Аферим“, заснет по действителни събития и носител на Сребърна мечка от Берлинале 2015, продуктивният румънец Раду Жуде продължава да човърка миналото, но по-скоро п...

Надежда, че може да се прави европейското кино по значими теми отвъд ограничаващите постулати на политкоректността, идва от Косово. Вече писах за румънския „Лимонада“, който успява да обсъ...

Зрелият и уверено режисиран унгарски дебют на младата Жофия Силаджи – откритие на Седмицата на критиката в Кан и участник в игралния конкурс в Сараево – проследява един от онези дни, в кои...

Плюсът и минусът на фестивала в Сараево е омайната атмосфера на самия град: толкова заразително балканска, че е трудно показваните в регионалните програми филми да бъдат обсъждани отвъд този конт...

Когато животът ти поднася лимони, направи лимонада. (американска поговорка) Lemonade – англоезичното заглавие на този  впечатляващ румънски дебют, част от паралелната програма Биоскоп...

С подновяването на Студената война и все по-осезаемото политическо разделение в европейските общества, се съживи и пропагандното кино, но далеч от професионалния блясък на съветските и немските образц...

Локвите покриват тихо леда.А помниш ли как се целувахме цяла нощ под звуците на прибоя?Това лято няма да се върне,но когато ме налегне печал, си спомням.„Нашето лято“, Валентин Стрыкало В...

Сред разтухите за душата на свръхразвитите общества, окопали се в материално благополучие и всемирна скука, е да развенчават последствията от цивилизационните си постижения. Скандинавското кино по тра...

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”  Поне две са основателните причини да обърнем внимание на този филм: отправката към практически непознатия...

Когато в едно интервю с Иван Черкелов след премиерата на „Раци“ го попитах кои са важните за него филми, той ми отговори, че повече от сюжетите и образите се интересува от авторите зад тях...

Наричат Ноа Баумбах „новия Уди Алън“ не само заради еврейския произход и нюйоркските градски сюжети. Киното и на двамата е невротично до ексхибиционизъм, бъбриво до степен на досада, егоце...

Българското кино твърде малко документира самото себе си и този филм го доказва – появява се цели 13 години след смъртта на героинята си, а е само втория екранен портрет на най-талантливата бълг...

Чувала съм психоаналитици афористично да подмятат, че видиш ли луд и се огледаш, майка му непременно ще е наоколо. Клаустрофобичните отношения между майка и син в „Мамо“ на 26 годишния кан...