Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Когато в едно интервю с Иван Черкелов след премиерата на „Раци“ го попитах кои са важните за него филми, той ми отговори, че повече от сюжетите и образите се интересува от авторите зад тях...
Наричат Ноа Баумбах „новия Уди Алън“ не само заради еврейския произход и нюйоркските градски сюжети. Киното и на двамата е невротично до ексхибиционизъм, бъбриво до степен на досада, егоце...
Българското кино твърде малко документира самото себе си и този филм го доказва – появява се цели 13 години след смъртта на героинята си, а е само втория екранен портрет на най-талантливата бълг...
Чувала съм психоаналитици афористично да подмятат, че видиш ли луд и се огледаш, майка му непременно ще е наоколо. Клаустрофобичните отношения между майка и син в „Мамо“ на 26 годишния кан...
В първите си крачки извън затвора Ай Уей Уей е заобиколен от журналисти. Китайски журналисти, протягащи микрофони и задаващи въпроси на китайски, докато той повтаря на английски, вперил поглед в камер...
Освен шедьоврите на Бергман, Триер и Каурисмаки, киното на Скандинавия е и малки филми от слабо познати автори, които обаче винаги намират начин да поставят вечните въпроси. Наричам ги „малки&ld...