Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Преди десетина години по време на един уъркшоп по писане на филмова критика, редакторите на турското списание Altyazı споделиха концептуалното виждане, че в кризисни за киното времена (като днешн...
Потъваме и пак се смеем,
изчезваме - какво от т'ва?
…
Не правим опит да излезем,
дори не ритаме с крака.
Край нас се носи труп изплезен.
Щом може, нека е така.
Из „Потъване нагоре...
Филмите за забравени от Бога места из олиселите от безработица и безперспективност периферни райони на посткомунистическа Източна Европа не спират да бъдат на мода във фестивалните среди. На прима вис...
До съвременните филмови вундеркинди Ксавие Долан и Кантемир Балагов, прочули се с таланта си преди да навършат 30, се нарежда и трети – 26-годишният турчин Бурак Чевик, чийто втори пълнометражен...
Две пораснали сестри с общ баща и различни майки. Ситуация, съвсем обичайна за модерните ни общества, в които прекроените семейства са по-често срещани, отколкото „здравите“. При все закон...
Порасналите деца на разбягалите се от войната през 90-те босненци навлизат в киното и добавят нови гледни точки към родината си, гледайки я отдалеч. 32-годишната Ена Сендяревич, чийто пълнометражен де...
Часът на вълците (по Бергман), в който насред тишината на нощта и полубудното състояние на изнурения от безсъние мозък ни навестяват чудовищата на скритите от самите нас мисли и желания и когато сме п...
Следващият румънски сюжет, който се занимава с проблемите на корупцията и истината е не просто вдъхновен, а директно пренесен от действителността, с все числата и статистиката относно пораженията. Пре...
Петият игрален филм на румънската режисьорка Анка Дамиан, чиято динамична и смела филмография демонстрира авторски почерк в постоянен флирт с популярните жанрове, държи зрителя в трилъров съспенс, без...
„Хората ходят на кино, за да се изненадват”, е озаглавено едно интервю с Наталия Меркулова и Алексей Чупов, режисьорите на този руско-естонско-френски филм, тръгнал по света от програма "Х...
Кризата на средната възраст: изблик на младежка енергия около 40-те и неудържим порив за наваксване на пропуснати страсти. Kиното, далеч не само холивудското, често подклажда това импулсивно, невротич...
През последното десетилетие румънската нова вълна – чиста проба авторско кино, приветствано от критиката и недолюбвано от широката публика (особено местната), аплодирано с международни награди и...
Въпреки необичайно силния основен конкурс от стилово изобретателни, комуникативни и в крайна сметка, увлекателни филми, журито в Ротердам реши да награди най-трудоемкия за гледане и оскъден откъм арти...
Вече имаме достатъчно примери, за да говорим за младо поколение български режисьори, формирало се в чужбина. Камен Калев, Константин Божанов, Илиян Метев и Ралица Петрова, получили филмовото си о...
С окончателното легитимиране на зрителския воайоризъм през риалити формата, киното без особени задръжки залита по екранното изтипосване на „живота, какъвто е“ (и нямам предвид пунтирането...
Три неща открай време ме възхищават в скандинавското кино: стремежът към оригиналност, дори и при класически сюжети; умението за ясно комуникиране на идеите, дори и през криволичещи фабули; талантът з...
Френското кино има своя Мишел Уелбек в лицето на 42-годишния режисьор Виржил Верние. Още с дебютния си филм „Меркуриалес“ (2014) Верние се впуска в авантюристично наблюдение, заснето на 16...
Нетипичен български филм, не само заради агорафобичната полярна локация. Съчетанието между първичност на разказа и дълбочина на посланието, хармонията между форма и съдържание и, разбира се, хипнотичн...
След историческия „Аферим“, заснет по действителни събития и носител на Сребърна мечка от Берлинале 2015, продуктивният румънец Раду Жуде продължава да човърка миналото, но по-скоро п...
Надежда, че може да се прави европейското кино по значими теми отвъд ограничаващите постулати на политкоректността, идва от Косово. Вече писах за румънския „Лимонада“, който успява да обсъ...