Мариана Христова е киновед и обича авторското кино във всичките му форми. Интересни са й кинематографиите по европейските географски периферии – Скандинавия и Прибалтика, Иберийския полуостров, Балканите – защото й се струва, че в екстремностите се ражда повече истина, отколкото можем да намерим около умерената „златна среда“. Двугодишен престой в Холандия й отваря очите за експерименталното и любителско кино, смесените форми, found footage и огромното значение на филмовото архивиране. Някъде оттогава се опитва да види филма в по-широкия контекст на визуалните изкуства - не само като съдържание, но и като начин на представяне.
Филмите за забравени от Бога места из олиселите от безработица и безперспективност периферни райони на посткомунистическа Източна Европа не спират да бъдат на мода във фестивалните среди. На прима вис...
До съвременните филмови вундеркинди Ксавие Долан и Кантемир Балагов, прочули се с таланта си преди да навършат 30, се нарежда и трети – 26-годишният турчин Бурак Чевик, чийто втори пълнометражен...
Две пораснали сестри с общ баща и различни майки. Ситуация, съвсем обичайна за модерните ни общества, в които прекроените семейства са по-често срещани, отколкото „здравите“. При все закон...
Порасналите деца на разбягалите се от войната през 90-те босненци навлизат в киното и добавят нови гледни точки към родината си, гледайки я отдалеч. 32-годишната Ена Сендяревич, чийто пълнометражен де...
Часът на вълците (по Бергман), в който насред тишината на нощта и полубудното състояние на изнурения от безсъние мозък ни навестяват чудовищата на скритите от самите нас мисли и желания и когато сме п...
Следващият румънски сюжет, който се занимава с проблемите на корупцията и истината е не просто вдъхновен, а директно пренесен от действителността, с все числата и статистиката относно пораженията. Пре...
Петият игрален филм на румънската режисьорка Анка Дамиан, чиято динамична и смела филмография демонстрира авторски почерк в постоянен флирт с популярните жанрове, държи зрителя в трилъров съспенс, без...
„Хората ходят на кино, за да се изненадват”, е озаглавено едно интервю с Наталия Меркулова и Алексей Чупов, режисьорите на този руско-естонско-френски филм, тръгнал по света от програма "Х...
Кризата на средната възраст: изблик на младежка енергия около 40-те и неудържим порив за наваксване на пропуснати страсти. Kиното, далеч не само холивудското, често подклажда това импулсивно, невротич...
През последното десетилетие румънската нова вълна – чиста проба авторско кино, приветствано от критиката и недолюбвано от широката публика (особено местната), аплодирано с международни награди и...
Въпреки необичайно силния основен конкурс от стилово изобретателни, комуникативни и в крайна сметка, увлекателни филми, журито в Ротердам реши да награди най-трудоемкия за гледане и оскъден откъм арти...
Вече имаме достатъчно примери, за да говорим за младо поколение български режисьори, формирало се в чужбина. Камен Калев, Константин Божанов, Илиян Метев и Ралица Петрова, получили филмовото си о...
С окончателното легитимиране на зрителския воайоризъм през риалити формата, киното без особени задръжки залита по екранното изтипосване на „живота, какъвто е“ (и нямам предвид пунтирането...
Три неща открай време ме възхищават в скандинавското кино: стремежът към оригиналност, дори и при класически сюжети; умението за ясно комуникиране на идеите, дори и през криволичещи фабули; талантът з...
Френското кино има своя Мишел Уелбек в лицето на 42-годишния режисьор Виржил Верние. Още с дебютния си филм „Меркуриалес“ (2014) Верние се впуска в авантюристично наблюдение, заснето на 16...
Нетипичен български филм, не само заради агорафобичната полярна локация. Съчетанието между първичност на разказа и дълбочина на посланието, хармонията между форма и съдържание и, разбира се, хипнотичн...
След историческия „Аферим“, заснет по действителни събития и носител на Сребърна мечка от Берлинале 2015, продуктивният румънец Раду Жуде продължава да човърка миналото, но по-скоро п...
Надежда, че може да се прави европейското кино по значими теми отвъд ограничаващите постулати на политкоректността, идва от Косово. Вече писах за румънския „Лимонада“, който успява да обсъ...
Зрелият и уверено режисиран унгарски дебют на младата Жофия Силаджи – откритие на Седмицата на критиката в Кан и участник в игралния конкурс в Сараево – проследява един от онези дни, в кои...
Плюсът и минусът на фестивала в Сараево е омайната атмосфера на самия град: толкова заразително балканска, че е трудно показваните в регионалните програми филми да бъдат обсъждани отвъд този конт...