Китайската анимация видимо вдига летвата. Това само по себе си не е кой знае каква новина, имайки предвид, че от десетилетия се бълват негледаемо инфантилни и в повечето случай естетически обидни прод...

„Гора от любов“ разказва за реални серийни мъчения и убийства, случили се в Япония през 90-те – насилникът съблазнява, манипулира, измамва, пленява, изнудва, изнасилва, измъчва и/или...

Казахът Адилхан Йержанов дебютира с пълнометражен филм през 2011-а и бързо и разбираемо спечели симпатии с отличителния си стил, наричан от самия него „карикатурен реализъм“ („тишина...

През 2017-а в Кан кореецът Пон Джун-хо разочарова с бонбонената еко-мелодрама „Окджа“ верните почитатели на своите силни първи филми. Две години по-късно пак там той представи „Параз...

Едно от най-впечатляващите качества на киното е да удвоява спомени и да улавя миналото време с изразните технологични средства на категорично настояще. Макар че е най-новото в пантеона на изкуствата,...

Въпреки необичайно силния основен конкурс от стилово изобретателни, комуникативни и в крайна сметка, увлекателни филми, журито в Ротердам реши да награди най-трудоемкия за гледане и оскъден откъм арти...

Кинофестивалът в Тромсьо е най-големият в Норвегия: величината му идва не само от количеството продадени билети и програмирани филми, а и от обхвата и висотата на подбраното. Друг път не ми се беше сл...

Един филм на прословут режисьор, Джан Имоу, който поставя в центъра на интереса си темата за забравата. Иронизирайки елегантно всички филми за амнезията, дори хубавите, „Завръщане у дома“...

59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...

Най-празничното ми изживяване на 75-ата Мостра беше тайландският “Морски дявол”. Всичко, с което други ме изкараха от кожата до пълно изтощение (нещо не е наред, когато човек почне да ходи...

Дай на Ким Ки-док да прескача граници и да създава екстремни ситуации, които подлагат на съмнение разбирането за човешкото. Бруталността във филмите му стряска и отблъсква, инстинктивно ще я наречем &...

На въпроса как са решили да финансират филм, който се занимава с непопулярната тема за отношения между самотна майка и дъщеря (честно, колко филма с такава основна линия можете да изредите?), продуцен...

Селце в Китай. През октомври 2015-а възрастна жена с мило кръгло лице и златни обеци гледа в камерата – първо в тих интериор, после в тих екстериор, после в интериор със звук от телевизор. Т...

Тазгодишният носител на наградата за най-добър пълнометражен филм от Фестивала за анимационно кино в Анеси, японският "Лу през стената", участваше в състезателната програма за анимационни филми в...

Политическата рецепция спрямо китайските филми, колкото и преекспонирана и сплескваща да е, изглежда неизбежна в случая на “Китайската вдовица”, още повече заради избора му за откриващ...

Присъствието на Наоми Кавасе в основната конкурсна програма тази година бе доста слабо усетено, въпреки нейния очевиден и всепризнат статут на ветеран – на първо място, в контекста на съврем...

От всяка една гледна точка “Окджа” на Пон Джун-хо е повече от странно явление на тазгодишния фестивал в Кан. На първо място фактът, че проект продуциран с подкрепата на американск...

Обичайно е филмовите версии на пиеси да излизат от пространствените ограничения, които сцената налага, най-малкото защото от киното се очаква повече динамика в това отношение – каквото в теа...

Филмът на Дзя Джанкъ е филм за престъплението. Престъплението, наричано живот. Престъпление спрямо себе си, но предимно престъпление спрямо другите. Китайският режисьор е посочван (някои биха казали &...

Друго е да гледам филми по фестивали, защото тук киното не е изгубило празничността си. Филмът е събитие, веселие, човешко тържество, празнувано заради самото му съществуване. В зала “Аудитори&r...