За „Минари“ се заговори много, след като взе голямата награда на журито и тази на публиката в Сънданс през 2020 г. Неговата популярност се увеличи едва след „Златния глобус&ldqu...
Ако някой все още смята, че е толкова трудно всеки да бъде изкаран от кожата си, човешката си кожа, нека да не гледа китайския филм „Ухай“ на режисьора Джоу Дзъян - и да запази илюзии...
Срещнахме се с Рюсуке Хамагучи на следващия ден, след като "Берлинале" обяви филма му „Колелото на късмета и мечтите“ за носител на втората най-престижна награда „Сребърна мечка - Го...
Макар често жанровите паралели между литературата и киното да стават жертва на безсъдържателни скоби в нечия рецензия, в случая на японския режисьор Рюсуке Хамагучи подобни паралели помагат и дори раз...
За дългогодишните фенове на Хон Сан-су премиерата на най-новия му филм е като дългоочакван мехлем за дълбоките рани, причинени от синефилската оскъдица на 2020 г. Номер 29 от филмографията на Хон носи...
Почти всички от десетте най-касови филипински филма към момента са от последните 5 години и са проекти на продуцентската компания Star Cinema. (Като говорим за касовост, трябва да отчетем, че филипинц...
За „карикатурния реализъм“ на казахския режисьор и сценарист Адилхан Йержанов говорихме миналата година, когато седмият му пълнометражен игрален филм „Тъмен, тъмен човек“ се съ...
Този филм на японския режисьор Кийоши Куросава спечели наградата за режисура в Кан (“Особен поглед“ 2015) вероятно и заради това, че изненада всички почитатели и врагове на режисьора, няко...
“Филмът умишлено не е субтитриран” – с този предупредителен надпис започва новият проект на тайванската артхаус икона Цай Мин-лиан, който се завръща към пълнометражното кино, след ка...
През последните години на своята стремително растяща филмография Хон Сан-су се превърна в автор с неподражаемо минималистичен почерк, който непринудено съчетава формална обраност (на нивото на наратив...
Китайската анимация видимо вдига летвата. Това само по себе си не е кой знае каква новина, имайки предвид, че от десетилетия се бълват негледаемо инфантилни и в повечето случай естетически обидни прод...
„Гора от любов“ разказва за реални серийни мъчения и убийства, случили се в Япония през 90-те – насилникът съблазнява, манипулира, измамва, пленява, изнудва, изнасилва, измъчва и/или...
Казахът Адилхан Йержанов дебютира с пълнометражен филм през 2011-а и бързо и разбираемо спечели симпатии с отличителния си стил, наричан от самия него „карикатурен реализъм“ („тишина...
През 2017-а в Кан кореецът Пон Джун-хо разочарова с бонбонената еко-мелодрама „Окджа“ верните почитатели на своите силни първи филми. Две години по-късно пак там той представи „Параз...
Едно от най-впечатляващите качества на киното е да удвоява спомени и да улавя миналото време с изразните технологични средства на категорично настояще. Макар че е най-новото в пантеона на изкуствата,...
Въпреки необичайно силния основен конкурс от стилово изобретателни, комуникативни и в крайна сметка, увлекателни филми, журито в Ротердам реши да награди най-трудоемкия за гледане и оскъден откъм арти...
Кинофестивалът в Тромсьо е най-големият в Норвегия: величината му идва не само от количеството продадени билети и програмирани филми, а и от обхвата и висотата на подбраното. Друг път не ми се беше сл...
Един филм на прословут режисьор, Джан Имоу, който поставя в центъра на интереса си темата за забравата.
Иронизирайки елегантно всички филми за амнезията, дори хубавите, „Завръщане у дома“...
59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...
Най-празничното ми изживяване на 75-ата Мостра беше тайландският “Морски дявол”. Всичко, с което други ме изкараха от кожата до пълно изтощение (нещо не е наред, когато човек почне да ходи...
