„Красотата е по краищата“, каза колумбийската режисьорка Лаура Мора, когато получи най-високото отличие на юбилейното 70-о издание на Сан Себастиан за втория си филм – „Царете...

Пълнометражният широкоекранен дебют на Карлота Переда се състоя на кинофестивала „Сънданс“ тази година. Той доразгръща едноименната ѝ късометражка, с която испанката спечели „Гоя&ldq...

В началото на април в Порто гледах един от най-вълнуващите театрални спектакли, на които съм попадала от години. В него осем мъже от различни страни и на различна възраст, непрофесионални актьори, раз...

„Не знам“ са думите, с които Лаура отговаря най-често – и всеки път личи, че те са върхът на айсберг, който няма лесно да ни се покаже. Един път означават буквално неведение, друг пъ...

Има автори на рисковани творби, които стоварват поетия риск върху героите си. Или върху публиката. Върху определена култура, общност или епоха. Върху сътрудниците си. Върху киното. А има и такива, кои...

„Кажи истината. / Кажи поне твоята истина. / А после / очаквай какво ли не: / да ти скъсат любимата страница, / да избият с камъни вратата ти, / хората / да се скупчат пред тялото ти, / сякаш си...

След три солидни трилъра – полицейския „Да ни прости Господ“ (заслужен лауреат на наградата за сценарий от Сан Себастиан 2016), политическия „Кралството“ (претендент...

„Елвис“ на Баз Лурман е шеметно пътуване с увеселително влакче през живота на знаменития си протагонист. Още от началните надписи (даже и преди това) е ясно, че Баз Лурман е точният т...

Криминалният трилър може да бъде категоризиран жанрово като комедиен или не, но обичайно е придружен с кървава баня в края или далеч преди финалните надписи. Но може да бъде дефиниран и според натюре...

„Щом можете да си го представите, то съществува като интернет порно“, е една от формулировките на прословутото правило 34 измежду правилата на интернет, според което всяка възможна тема е...

Носителят на „Златен леопард“ от Локарно в конкурса „Режисьори на бъдещето“ „Нощна сирена“ (Чехия/Словакия) поразително си прилича с носителя на наградата на Ф...

„Предпочитам да живея на остров с призраци, отколкото да бъда призрак сред живите“, заявява Захара, индонезийска бежанка, която живее на пуст малайзийски остров с десетина годишната си пле...

Трудно е да се обясни защо едни филми, в които не се случва на практика нищо, ни отегчават до смърт, а от други не откъсваме поглед от първия до последния кадър. Лежерната полудокументална и полукомед...

Случайно или не, фестивалната прожекция на „Младотопия“ в рамките на Швейцарската панорама в Локарно, описваща контролирано от вездесъщ алгоритъм общество, бе представена в един и същ ден...

„Сънувам електрически сънища / и там баща ми чупи всичко, което не може сам да поправи“, е началото на стих, изписан по малките страници на джобно тефтерче в началото на филма. Дебютът на...

Във филма портрет „Аз съм горе-долу“ Кшищоф Кешловски казва, че има места и моменти, на които документалистът няма право да присъства с камерата си. Това е и причината той да се откаже от...

Това е заглавието на новия документален филм на режисьора оператор Николай Стефанов. Градът е Перник, изградил свой собствен изстрадан фолклорен образ - обрасъл с вицове за корави мъже на ръба на...

Често се случва студентите да се обръщат към миналото и/или семейството си, когато правят първия си филм. Толкова често, че е станало пословична част от селекционния процес на всеки open call фестивал...

В романа „Безсмъртие“ въображението на Милан Кундера среща Гьоте и Хемингуей в отвъдното, където те обсъждат безкрайния съдебен процес, на който са подложени книгите, делата и животите им...

Аида Бегич е една от малкото фестивални звезди в босненското кино: още през 2001 г. дипломният ѝ филм има премиера в Кан, а през 2008 г. пък печели голямата награда в секция „Седмицата на критик...

„Гневът, който минава през нас, не ни принадлежи“ е финалното изречение в този наистина наелектризиран филм от Коста Рика, участвал в състезанието „Режисьори от настоящето“ в Л...