Ако спомените ни правят това, което сме, то нашата същност е точно толкова крехка и неустойчива, колкото е човешката памет.

Българският филм „Преди да забравя“ поставя въпроса какво се случва с нас, когато спомените ни започнат да изчезват, и още повече – какво се случва с близките ни, докато виждат как чезнем пред очите им.

Дали тях ги е грижа за нас единствено докато сме им потребни с нещо?

Темата е прекрасно избрана и винаги актуална – даже да не взимаме предвид случаите с „домовете на ужасите“, с които ни смразяват новинарските емисии. Как се отнасяме към възрастните и болните хора и дали ги възприемаме като тежест, е казус, от който имаме навика да страним като общество, защото обикновено ни плаши. Киното обаче притежава силата да прикове погледа ни там, накъдето не се осмеляваме да се взрем.

„Преди да забравя“ разказва за Илиана (Александра Димитрова), до голяма степен типична млада българска майка. Тя работи изтощителни смени в колцентър, а през останалото време отглежда подрастващия си син, без да получава особена подкрепа от своя дистанциран съпруг.

Напоследък в главен проблем на семейството се е превърнал бащата на Илиана – Стоян (Иван Савов), който е с бързо влошаваща се деменция. Стоян се нуждае от все повече грижи и все по-строг надзор, докато избледняват последните му спомени за това кой е и кои са роднините му. В търсене на искрица надежда дъщерята решава да го отведе на едно спонтанно пътешествие заедно с неговия внук, но не и преди доста ненадейно да поиска развод от мъжа си.

Макар и леко схематична, завръзката поставя достатъчно ясна основа за разгръщащата се впоследствие семейна драма, която авторите олекотяват с някои по-закачливи моменти. 

Дори и с наличния хумор, „Преди да забравя“ не е лек за гледане, често е затрогващ, но за жалост, понякога и малко престорен.

Филмът не представя перспективата на персонажа със заболяването, както например го прави „Бащата“ с Антъни Хопкинс, нито пък демонстрира подобна злокобна многозначителност на семейните отношения. А Иван Савов вече изигра проблемен застаряващ татко в българския филм „Бащата“, където сценарият предоставяше на ролята му доста повече нюанси. 

Тук Савов е по-ограничен в персонажа си и стои на дистанция от зрителите, които са оставени да се чудят (също като близките на героя) какво изобщо е останало от паметта му и как възприема света около себе си.

„Преди да забравя“ е разказан от гледната точка на дъщерята и там са големите му достойнства, но за съжаление, и основните недостатъци. Илиана е човекът, който трябва да направи чудеса от храброст, за да спаси баща си, да му осигури достойни последни години от живота и същевременно да съхрани семейството си, докато почти всички около нея сякаш са загубили всякаква човещина.

Макар и трогателна и достойна за уважение, нейната перспектива е по-шаблонна. От самото начало отношенията със съпруга ѝ изглеждат изкуствено обтегнати и от една тривиална семейна кавга ескалират до заявка за развод.

Съпругът е досадно анемичен персонаж и епизодите с него попадат в някои от обичайните капани на българското кино – вдървен диалог и изкуствено звучащи реплики на фона на стерилна битова среда. Но хубавото е, че с течение на времето „Преди да забравя“ се устремява в далеч по-вярна посока.

Главната героиня има неблагодарната роля на балансьор и успява да предизвика зрителско съчувствие със самотните си усилия, а дълго време останалите персонажи с нищо не ѝ помагат и отказват да излязат от навиците на ежедневието си. Илиана се измъква от безотговорния си съпруг, но попада на жестоката сестра на Стоян (Мария Статулова), която олицетворява най-лошото от семейните отношения. По време на пътуването майката трябва да се справя не само с все по-неориентирания си баща, но и със сина си, който по някаква причина не е много по-адекватен.

Ако детето се държеше по-осъзнато и зряло, би се превърнало в по-пълнокръвен персонаж. Но заровено в смартфона си, то твърде рядко излиза от клишето на незаинтересования малчуган и сякаш мястото му в историята така и не е съвсем намерено.

Приятен контрапункт във фабулата добавя добрата братовчедка Деси, която мигновено завладява с присъствието си и е сред най-хубавите превъплъщения на Рая Пеева. Това е персонажът, който във втората част на филма внася така необходимата свежа и човечна гледна точка към цялата ситуация. А с актьорското си присъствие Рая Пеева някак успява да качи нивото и на останалите изпълнители. Преди нейната поява голяма част от актьорската тежест пада върху Александра Димитрова, която при дебюта си в киното улавя бурята от емоции и различните настроения на героинята си по убедителен начин.

Режисьорът Станислав Дончев пише сценария заедно със съпругата си Теодора Стоилова-Дончева и го базира на своя лична история. В най-добрите моменти от „Преди да забравя“ двамата успяват да уловят всички противоречиви емоционални състояния, в които често влизаме при общуването със своите родители, деца и други роднини. 

Най-тежка за наблюдаване във филма е колективната безпомощност на всички срещу състоянието на чичо Стоян. Обезоръжени от болестта му, те намират единствено краткотрайна утеха в определени малки моменти - по същия начин, по който той долавя последни наченки от миналото си в своята любима народна музика.

На този фон „Преди да забравя“ се стреми да олекоти финала и разгръща хепиенд по холивудски, който не кореспондира напълно с тона на сюжета. Така остава впечатлението, че на филма цялостно му липсва още малко достоверност и проникновеност, за да оползотвори напълно потенциала на своята тема, история и персонажи.

Но това не обезценява нито значението на „Преди да забравя“, нито изживяването от гледането му. Защото не говорим просто за филм, който се появява в точния момент, за да отрази актуални събития, а за универсален и значим на много нива разказ.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.