Кристалният глобус на тазгодишния фестивал в Карлови Вари отиде при най-своеобразната продукция в основната програма – „По-добре да полудееш насред дивата природа“. Дело на словашкия режисьор Миро Ремо, документалният филм представлява куриозна мозайка от ярки сцени, разкриващи житейската философия и „хипарския“, селски бит на чешките близнаци Франтишек и Ондржей Клишик. Двамата братя, които са на по шейсет години, прекарват целия си живот заедно, „насред дивата природа“, в къща близо до националния парк „Шумава“, заобиколени от живописни гледки и просторни пасища. Освен в работа по двора дните им преминават в игриви закачки, безцелни разправии и ексцентрични развлечения. Така например Франтишек, по-творчески настроеният близнак, в свободното си време се опитва да построи летящо перпетуум-мобиле, което да го отведе отвъд хоризонта, в небесното царство на „непомръкващия лазур“. 

Макар и да звучат налудно, подобни занимания придобиват друго значение в сюрреалния свят на братята. Всяка шантава изява се разгръща като поетичен жест или абсурдистки ритуал, възпяващ (с немалко чувство за хумор) красотата на природата, силата на въображението и духа на свободата. Както отбелязва Франтишек, който редовно реди лирични строфи, не е достатъчно да напишеш стихотворение – нужно е и да го изживееш. В този смисъл злободневието на близнаците е нещо като „екзистенциален пърформънс“, трансформиращ живота (а понякога и смъртта) в изкуство. 

Но колкото и романтично да звучи това, съвсем не е ясно дали филмът наистина документира лиричната рутина на своите герои, или все пак не доукрасява дивата им самобитност. Така например има няколко сцени, в които братята, разсъблечени голи до кръста, разпалено играят канадска борба – незабравима гледка, предвид факта, че Франтишек неколкократно побеждава Ондржей с малкото останало от ампутираната си дясна ръка. В случая обаче изниква въпросът доколко съответните кадри спонтанно улавят близнаците „в действие“? Не са ли подобни сцени по-скоро творческа инвенция – запомнящи се мигове, режисирани от Ремо с естетическа цел? От начина, по който филмът е заснет и монтиран, така и не става ясно. Въпреки това има и моменти, в които документалистиката очевидно отстъпва на художествената измислица – в частност, когато кравите на братята магически „проговарят“, за да споделят с нас нещо любопитно за тяхното минало (например как Франтишек си е изгубил ръката). 

Макар че подобни „закачки“ нарушават реалистичните кодове на жанра, превръщайки филма в своеобразна „приказка за възрастни“, режисьорът все пак не си позволява да идеализира сляпо образа на близнаците, чиито проблеми нито са малко, нито са лицеприятни. В крайна сметка става ясно, че колкото и да се обичат, динамиката на Франтишек и Ондржей е изключително патологична и изтощителна. Видимо неспособни да съществуват един без друг, двамата непрестанно се карат и сдобряват, изпадайки често в мрачни настроения и/или нервни кризи – състояния, в които самосъжалително разсъждават кой от тях ще умре пръв или защо вече няма жени около тях (въпреки че някога са били големи „донжуани“). По-лабилен в това отношение е Ондржей, който, за ужас на брат си, се налива с алкохол, пуши трева и постоянно мърмори, че иска да бъде оставен на мира. Разбира се, човек трудно би могъл да го вини, след като по-голямата част от работата по къщата пада на негов гръб – Франтишек не само е инвалид, но и непоправим мечтател, рецитиращ стихове и будистки сентенции, без да си дава докрай сметка колко много се прави за него.

И все пак, въпреки че съдбата на братята никак не е лека, историята им красноречиво показва, че човек е свободен да живее така, както намери за добре, ако е готов да жертва конформизма и комфорта си. По този повод следва да се отбележи и че филмът е отчасти базиран на едноименната книга на журналиста Алеш Палан и фотографа Ян Шибик. В нея са събрани осем интервюта с ред колоритни „шумавски отшелници“, оцеляващи извън системата в състояние на „анархистична хармония“ с природата. Но любопитното в случая на Франтишек и Ондржей е, че колкото и да са отстранени от „цивилизования свят“, те все пак са ангажирани със социалните и политическите му проблеми. Както разбираме, благодарение на една от кравите преди промените близнаците са били борбени дисиденти, като през 1989 г. взимат активно участие в Нежната революция (дейност, за която по-късно са признати за герои от чешката държава). Франтишек и Ондржей и до днес продължават да се интересуват от политика и най-вече – от съдбата на украинците, които те безрезервно подкрепят. Оттук идва и едно от най-мощните и парадоксални послания на филма, а именно – че не е нужно да си част от света, за да се опиташ да го промениш. В известен смисъл това е същинската роля на отшелника – да ни покаже, че отвъд тесногръдието, баналността и несправедливостта на социалната действителност съществуват и други, по-свободни форми на живот.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.