В опит за обяснение на всепроникващото присъствие на водата във филмите си, Цай Минлян казва, че хората без любов за него са като растения без вода. Затова най-жадните пият трескаво чаша след чаш...

Постоянното, пък макар и бавно движение на камерата, спасява „Добри хора от Трите клисури“ от неблагодарната съдба да му се лепват нежелани асоциации. Време за рефлексия няма, включително...

Малко преди да преполови „Жалейка“, Елица Петкова вече е успяла да настани едно безвремие, което с гордост би могло да се нарече и импресионизъм. Докато пенсионерите се карат помежду си ко...

Едно от подценяваните могъщества на киното е, че само чрез осветяването на един определен епизод от живота, без никакви ефекти или „пипания“, епизодът може да излезе от собствената си незн...

Както камерите в супермаркетите не са никога изцяло документално кино, защото, ако не друго, прибягват до своеобразен монтаж в избора си на кадри, така и най-фикционалното кино никога не е изцяло фикц...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Колко е странно, че всичко е наведнъж. Тази мисъл се наб...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Хотелите в киното (а и не само) обикновено са алегоризир...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Новото румънско кино си остава румънско дори когато не е...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Текстовете на братята Макдона вероятно водят помежду си...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Онова, което някой ще помисли за окончателно превъртане...

„Това, което ще стане, е, че аз ще те обичам все повече, а ти мен – все по-малко. Просто така става в живота.“ Колко автори могат да се похвалят, че подобно изречение не кънти, а оз...

Киното приключва с Аббас Киаростами, защото всеки вече знае, че държи стъкло, а не истина в ръцете си.Огледалото се вклинява във „Вярно копие“ още в началото, когато статуята на Давид от М...

„Съвсем нов завет“ би могъл да бъде много неща. Той е визуално охолен, тъпкан с персонажи и забавен – от време на време. В него има произвол като от момента на Сътворението – п...

Само няколко минути са достатъчни, за да се уверим, че „Омарът“ може безпрепятствено да запълни два часа екранно време със сатира. Идеята е интересна и се разполага перфектно между социалн...

Защо съществуват дългите кадри в киното? Преди повече от половин век отговорът навярно би бил – за повече реализъм, за да се смири режисьорът пред оголения живот, който говори сам за себе си. В...

В този текст няма да става дума за фестивали, нито пък за „българското кино след 89-та година“. Колкото до братя Дарден, те ще бъдат споменати само с цитат, касаещ техния филм „...

„Знам, че не разбираш съвсем защо правя така, че внезапно да напуснеш филма.“ Дали обаче самият Оливие Асаяс е наясно защо Вал, героинята на Кристен Стюарт в „Облаците на Силс Мария...

Във филмите на Рой Андершон героите понякога чупят четвъртата стена и поглеждат към зрителите. Освен като част от естетиката на шведския режисьор все по-убедено можем да гледаме тези кадри и като ед...

Защо Русия избра „Левиатан“ да го представлява не къде да е, а на самата церемония по Оскарите? Нима същата тази Русия не се управлява от хора, които вярват по ленински, че киното е най-ва...

Никоя фалшива тревога не е раждала толкова жертви, колкото лавината във „Форсмажор“. Когато главният герой Томас заявява на съпругата си Ебба, че става дума за контролирана лавина, изказва...