Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -
Хотелите в киното (а и не само) обикновено са алегоризирани като пространство, от което не може да се излезе, а колкото по-мащабни са, толкова по-непроследими са изходите им. В други случаи хотелът се обозначава като мястото, на което всички се срещат, но никой не познава никого. Когато пък става дума за хотел на повече от сто години, той обикновено е обитаван от духове, изцапан с кръв, „напоен с история“ и така нататък. „Смърт в Сараево“ на Данис Танович взима всички тези асоциации и ги напъхва в един хотел, напоен с какво ли не – хотел „Европа“ в Сараево. На уебсайта на самия хотел той се рекламира като „мълчалив свидетел на историята на града през последния повече от един век“.
Хотелът, играещ хотел „Европа“ във филма на Танович, е спирка на много важни хора, които заедно ще почетат стогодишнината от 28.06.1914 г. – датата на атентата срещу Франц-Фердинанд, задвижил Първата световна война и целия ХХ век. През целия филм никой не успява да се измъкне от него, а посетителите му се засичат по безкрайните коридори, но въпреки това никой не познава никого. И да – като един интерактивен музей в него може да се прочетат и битките между Австро-Унгария и Османската империя, и зараждането на две световни войни, и Олимпиадата в Сараево, и посткомунистическия разпад и последвалата го приватизация, триумфирала в захабен лукс. Като в затворена система светът, побран в хотела, разполага с всичко необходимо, за да поддържа живот, макар и персоналът да не е получавал заплати два месеца – в мазето се вихри гангстерски клуб, на покрива журналистка води предаване посветено на годишнината от 1914 г., а из етажите животът си тече, макар и в смущаваща самота.
В една от стаите под надзора на инсталирана охранителна камера своята реч готви известен французин (Жак Вебер), дошъл да говори за наследството на Сараево. Това е най-убедителният образ на неразбирателството между Източна и Западна Европа – на префърцунен френски един обяснява за Сребреница като за новата Шоа, докато друг го наблюдава и шмърка кокаин. От бездната не е пожалена и самата Босна и Херцеговина – на покрива се разиграва лют спор между водещата и нейния телевизионен гост, носещ името Гаврило Принцип. Подобни спорове, наподобяващи по изумителен начин типично българските караници около тема близката ни история или за и против Америка, Русия и ЕС, отговарят на въпроса, който витае из целия филм – какво се е променило за сто години? Щом още продължава непримиримата дискусия за ролята на атентата от 1914 г., а дискусията на ниво Европа (не само хотела) е сведена до бутафорни детски изпълнения на „Ода на радостта“, грешките ще продължат да се повтарят.
Както обикновено, Танович не допуска грешки в пресъздаването на идеята си – планът е ясен, а изпълнението – педантично. Но особено за публика, която по обясними причини е предразположена към песимизъм и евроскептицизъм, „Смърт в Сараево“ не допринася с нищо ново. Наясно сме и с мутрите, които денем управляват легитимния си бизнес, а нощем изпълняват мръсни поръчки. Също и с робската позиция спрямо „евроатлантическите партньори“, срещу което те услужват с бомбастично-патетични речи. Дори може да изброим не един и два социалистически мастодонти, служещи като присъда на епохата си, чиито шефове оправдават високите си консумативи, като не плащат заплати. Всъщност самата Европа знае не по-зле всичко това и тъкмо там е проблемът. „Смърт в Сараево“ стига до точка, от която трябва да започне новата дискусия – какво правим, включително как да избегнем неизбежния нов 28.06.1914 г., за чиято опасност филмът предупреждава.
Именно защото е сложен и сериозен, наративът на Данис Танович изглежда карикатурно, когато третира предъвкани проблеми и не предлага нещо повече от позиция колкото консесусна, толкова и примиренческа. Именно защото владее умението да разказва, той е сред хората, от които не само се очаква, но се изисква повече във времената, когато „Европа умира не защото се е затворила, а защото се е отворила прекалено много“.
