ЗЛАТНА РОЗА 2016: КУЧЕ


от
на г.

ЗЛАТНА РОЗА 2016: КУЧЕ

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Национален фонд „Култура” 

„Където преживяванията се случват отвъд събитията и думите“ – с тази формулировка журито на Златна роза 2016 присъди наградата за късометражен филм на „Куче“. Похвално е, че с това твърдение награждаващите признават, че са отличили филм, който на фона на част от останалите номинирани не е „отличник“, не си върши ефективно поставената задача, а опитва нещо по-смело, което стъпва на територията отвъд събитията и думите.

И наистина, повечето български късометражни филми избират пределно ясни истории, тъй като кратката форма е идеална за всичко, което може да се направи на притча – баща, майка, дете, грях, любов, завист... Този аскетичен избор обуславя от друга страна високата им символна натовареност – ако човек не гледа внимателно, ще изпусне някоя важна метафора и цялото впечатление от филма ще пропадне. „Куче“ избира точно обратния път – неговата система от предмети е напълно очевидна и не носи никакъв мистичен втори пласт, напротив – всичко е това, което се вижда на екрана, без опити за финтиране на зрителя. Но пък в същото време темата е малко по-комплексна от онези от Библията.

На първо четене срещата между Боян (Делян Илиев) и Албена (Деляна Хаджиянкова) не предполага никакви фойерверки и достойнството на филма е, че удържа до самия край да не се подведе по изкушението да пусне фойерверките. Всъщност особеното в тази среща е, че така и не се очертава ясен мотив защо двамата си помагат. Отговорът е запокитен някъде между стените на кабинета на Албена и неопитомената красота на Западен парк, или още по-точно в архитектурата на началния кадър – дълъг стедикам, който като воайор обикаля героите, но главен герой е не друго, а случайността на тяхното пресичане. Този кадър задава въпросното комплексно настроение на филма – в него се сблъскват самотата на отделния човек, но и възможността във всеки един момент нещо да изненада тази самота.

Подобна естетика навярно се удря във формата на късометражното кино, защото фините състояния на двамата герои, докосващи едновременно отчаянието и доверието, при това с нотка на привличане, биха били по-убедително изчислени като формула в един по-дълъг, по-бавен и по-скучен (в най-добрия смисъла на думата) филм. За да се предаде силата на промяната в един сюжет, който умишлено бяга от печелещите лесни точки обрати, са необходими още повече детайли, разговори, мълчания. Дори и най-големите майстори на бавното интровертно кино като Едуард Янг се нуждаят от няколко часа, за да изкарат наяве онези черти на човека, които са потънали най-дълбоко в него. Самият факт, че „Куче“ обръща внимание на тези черти обаче, при това с внимание към всяко едно действие на двамата герои, говори за „деликатен и нюансиран разказ“, както правилно посочва наградилото го жури.

За разлика от много филми, за които е трудно да измислиш както какво ти харесва, така и какво не, „Куче“ оставя нещо остатъчно за мислене и чудене, включително и за несъгласие. Сега пред режисьора Владимир Петев се открива хоризонт да се гмурне още повече в опасните мътни води, вместо да се превръща в жертва на най-голямото проклятие на всяко получено поощрение – повторението на един и същи филм.

Филмът е носител на наградата ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм.