Най-празничното ми изживяване на 75-ата Мостра беше тайландският “Морски дявол”. Всичко, с което други ме изкараха от кожата до пълно изтощение (нещо не е наред, когато човек почне да ходи...

“Сами сме. Каквото и да ти разправят, ние винаги сме сами”, казва господарката на прислужницата в “Рома”, а “сами” е в женски род и както ще се види, значи леко раз...

Изкуствата обичат чудовищата – измислят ги, преследват ги, наблюдават ги, опитват се да ги заговорят и да намерят в тях онова, което не е за чудене, да хванат начина им на действие, да ги обезси...

След като с дебюта си “Синът на Саул” Ласло Немеш спечели всякакви награди – от специалната на журито в Кан до Оскар, – вторият му пълнометражен филм влезе в конкурса на 75-тат...

Излизат Гоген и Ван Гог от един бар и Гоген казва: “Винсент, ще взема да се запилея в Мадагаскар... А ти иди на юг!”. Горе-долу това става в самото начало на последния филм на Джулиън Шнаб...

В делника си най се страхувам от паяци, пропуснати срокове и английска социална драма. Обаче новият филм на Майк Лий – гигантска във всички смисли английска социална драма – е едно от най-...

През 2011 г. канадецът Патрик ДеУит (1975) публикува втората си книга, комичния уестърн “The Sisters Brothers”, с който доби слава и признание, и попадна в късия списък за наградата &ldquo...

Nubifragio, казва в телефона си момичето, с което излизаме от зала Пала Биенале –красива италианска дума за “порой” (букв. “облакокрушение”), съставена по модела на naufr...

Наименованието на филма на „Дисни“, обсебил летните ни екрани, обещава сякаш всичко, но и иска от нас твърде много. Всъщност оригиналното заглавие включва само името на Кристофър Роб...

Нетипичен български филм, не само заради агорафобичната полярна локация. Съчетанието между първичност на разказа и дълбочина на посланието, хармонията между форма и съдържание и, разбира се, хипнотичн...

След историческия „Аферим“, заснет по действителни събития и носител на Сребърна мечка от Берлинале 2015, продуктивният румънец Раду Жуде продължава да човърка миналото, но по-скоро п...

Надежда, че може да се прави европейското кино по значими теми отвъд ограничаващите постулати на политкоректността, идва от Косово. Вече писах за румънския „Лимонада“, който успява да обсъ...

Зрелият и уверено режисиран унгарски дебют на младата Жофия Силаджи – откритие на Седмицата на критиката в Кан и участник в игралния конкурс в Сараево – проследява един от онези дни, в кои...

Плюсът и минусът на фестивала в Сараево е омайната атмосфера на самия град: толкова заразително балканска, че е трудно показваните в регионалните програми филми да бъдат обсъждани отвъд този конт...

„Дъвка за балончета“ се оказа един изкусителен филм. Той предизвика дори искрената симпатия на критиката, без някои изключения, съставени по-скоро за протокола - те с несправедливостта си...

Документалният филм на един от най-изявените продуценти, сценаристи и режисьори в българското кино, даже и в игралното („Каръци“) - Асен Владимиров, е оповестяван от самия него просто като...

Пол Томас Андерсън е сред малцината останали, чийто път в киното напомня на времената преди „смъртта на автора“, когато имаше режисьори с филми, които служат не само като доказателство, че...

„Врагове“ слага клеймо на мрачната страна на войната, иронизирайки шумния й патос. Тази дума „заклеймява“ е старомодна, но точно отразява приглушената пацифистична страст, коят...

По време на импровизираната теле-видео-пресконференция на последния фестивал в Кан някой пита Жан-Люк Годар какво мисли за „Изключителният (Моят Годар)“, а той не просто не отговори, а сяк...

Това е вторият игрален филм на Константин Божанов като режисьор и сценарист, след престижния откъм фестивални успехи негов дебют „Аве“. Лично на мен сумрачният „Аве“ ми изглежд...

Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...