Стара истина е, че детските филми трябва да се правят като за възрастните, но далеч по-добре.

„Цар Лъв“ на “Дисни“ от 1994 година отдавна вече е класика – над оригиналния му сюжет работят близо 30 сценаристи, върху музиката -  композитори, текстописци и певци от най-висок ранг, на рисуваните герои даряват гласа си световноизвестни актьори, аниматорите и художниците са безчет. След някои продължения и вариации по сюжета, за 25-годишнината на филма от „Дисни“ отново са впрегнали цялата мощ на съвременното кино и технологии, за да разкажат една история на малки и големи, способна да ги разплаче и разсмее заедно и едновременно.

В нея вече героите не са рисувани, а компютърно анимирани образи на животни, с вид на истински. Разбира се, много от тях децата, пък и възрастните, са виждали само по филмите на телевизионния екран или в зоологическите градини, затова условността на образите е донякъде спазена. А натуралната красота на африканската природа, изпълнена с повече от 83 животински видове като фон на удивителната и трогателна история за едно дете, което епично възмъжава, е ново тържество на технологиите.

Режисурата на „Цар Лъв“ от 2019 е поверена на Джон Фавро. Той става пределно известен с подобен, малко буквализиран метод за съживяване на детски истории и герои, приближени максимално до действителността като образност, с успешната версия на „Книга за джунглата“ от 2016 г. Иначе Фавро до болка и смях познаваме и като актьор, освен режисьор. Внушителната му филмография (като на почти всички от филмовия екип на новия „Цар Лъв“), включва дори комедийни блиц-прояви в качествени и популярни сериали като „Приятели“  или „Монк“.

Джон Фавро в новия „Цар Лъв“ остава дълбоко предан на драматичната структура на стария, както и на авторите на музиката и песните. Но заменя всички актьори, освен озвучаващия Муфаса Джеймс Ърл Джоунс (известен и като гласа на самия Дарт Вейдър), и включва Бионсе с роля и песен. Историята е с леко променени акценти, както и поведение на основни герои, а разменените между тях реплики са почти нови и според слуховете, импровизирани по време на озвучаването.

Това между другото. Иначе „Цар Лъв“ все още е от онези хубави детски филми, на които някои възрастни плачат, а децата се плашат само за малко. От тези детски филми, след които децата имат нужда да си поговорят със своите родители и да ги попитат за много важни неща, които иначе така лесно се отминават в ежедневието.

Историята сблъсква видяното, четеното, подочутото, полуразбраното и забравеното в една донякъде нова, споена и стройна амалгама от дълбоки значения, като весело и сериозно търси контакт със зрителите на различни нива. И за пореден път засрамва и злепоставя всяко повърхностно отношение към възпитателното значение на киното.

Защото само заради едно малко, самонадеяно лъвче, животинското царство трябва да бъде преподредено и светът разрушен от страшна трагедия и отново сътворен, дори това да се окаже само част от механизма му. Глезеното и обичано рошаво създание, готвено от баща си за бъдещ повелител на животните, ще преживее пред очите си смъртта на родител в сцена, стигаща до трагични висоти още в началото на филма. Прокуден, изпълнен с чувство за вина, от което до края на филма не може да се освободи, бъдещият цар емигрира и попада в страната на „Хакуна Матата!“ – иронично-веселяшко въплъщение на безумния позитивизъм на съществуването в днешно време.

Верен на оригинала до педантичност в много от кадрите, дори с ракурса и мизансцена, новият „Цар Лъв“ до момента е отделил също подобаващо внимание на Муфаса. В ролята на умен, мъдър и добър владетел, той поучава младото безотговорно лъвче - един цар трябва да дава повече, отколкото взима от света. Дори и да се храни с другите диви животни, когато умре, тревата, растяща на гроба му, храни пък тях. По-късно обаче се оказва, че това изказване е леко демагогско - всъщност Муфаса, царят на животните, е на небето. И оттам, заедно с другите царе, тъжно и гордо наблюдава сина си и бди над неговите житейски перипетии. 

За сметка на погубения владетел, брат му Скар, чичото на малкото лъвче Симба, далеч не е представен само като мършаво, татуирано с белези от загубени битки олицетворение на злото. Неслучайно в единия от двата трейлъра на филма той е основният герой и вестител на историята, която представя като висша проява на несправедливостта в живота. Както споменава и един от създателите на образа му – Скар убедено се смята за добрия герой. Това придава някакъв неделикатен психологизъм и особен смисъл на неговите интриги, словесни атаки и манипулации, с които кара младия царствен престолонаследник да се самозабрави или самообвини. В известно отношение Скар е възпитател на Симба повече и от баща му, царственият Муфаса.

На финала отново присъстваме на великолепното преобръщане в поведението на героите - приятелите от безгрижни бохемстващи твари стават верни съмишленици, близките никога не могат да станат чужди, а добрите герои рано или късно проявяват истинската си златна същност. Хармонията в света тържествува, напук на злостта, редувайки фазите на безгрижие или пълна трагедия с радостен триумф на добротата и смелостта. С една дума, „Царят е мъртъв, да живее царят!“.

Тази почти анотационна формула на филма е подплатена последователно и категорично от някои забавни, но умерени натъртвания върху женския свят и неговото значение в животинския.

Проследена е тънко, а може би и пародийно вярно, женската линия не като фон, а като значим фактор, който подклажда събитията, темперира ги или ги мотивира. Тимон и Пумба приличат повече на семейна двойка от третата възраст с натякванията на единия и търпеливостта на другия, отколкото на другари по маса (хранят се с несъпротивляващи се личинки и насекоми). Нала, малката приятелка на Симба, още като дете го побеждава във всички боеве, а на финалната хореографията на разправата върху прочутата скала-царски трон, нейната намеса решава битката. С помощта на топлия глас на Бионсе в дуетите, това надмощие е още по-очебийно и търсено. Рафики, шаманът на лъвското племе, казват имал повече оцветяването и оперението на женски мандрил.

Още по-двусмислено впечатление прави друго – наличието на нов епизод с прелъстяването на царицата, майка на Симба, от брата на бившия цар. Това дава основание за едно гордо и величествено, почти царствено женско поведение в ответ. А то така контрастира с ехидността на старите озлобени хиени във вечните им спорове за надмощие.

 „Цар Лъв“ 2019 ознаменува пореден кинопразник за малки и големи, особено за онези, които не са от пламенните почитатели на предишния шедьовър. Безспорно рисуваният „Цар Лъв“ бе достигнал своята естетическа цялост до съвършенство и е разбираемо, че на много от нас ни липсват изпълнените с ужас очи на Муфаса, когато моли за помощ брат си. Или изразителните и подвижни до неузнаваемост живописни физиономии на Тимон и Пумба, далеч от скромните муцунки на диво прасе и сурикат.

Но това просто е нов филм, който впряга силите на цялата съвременна технология, за да обогати едно съдържание, доказало се като важно и съществено във формите на рисуван филм. Екипът му, всъщност в голямата си част пораснали зрители на предишния филм, искат въз основа на оригиналния сценарий на „Цар Лъв“ отново да въвлекат децата с колкото любов, талант, преклонение, желание за риск и умение имат, в също значимия и сериозен свят на възрастните, който също може да бъде вълшебен, макар и визуално реален. Свят, в който малките стават големи и големите малки така трудно, и така лесно.

Иначе твърде древна дилема и драма на киното е противопоставянето на фотографския реализъм на условността и фантазмите, та това датира още от Люмиер и Мелиес. В игралното кино Антониони започва като неореалист, а после достига до това да боядисва тревата и дърветата във филмите си, както и да чертае по пода маршрута на Моника Вити в кадър. Въпреки неговите затруднения и търсения, и не само неговите, новите технологии винаги са имали умни, хапливи и сърцати противници, както и верни поддръжници. Както е още от противопоставянето между нямото и звуковото кино.

Но и да не се връщаме чак дотам, знаем, че филмите на Дисни отдавна тежнеят към реализма като психология и дори образност на героите си, търсят човечността и красотата в един свят все по-близо до нашия, все по-правдоподобен и правдив. Отдавна обвинявани или подкрепяни за това, те последователно следват една от новите възможности на съвременното кино – да стигнат и до визуален натурализъм. Какво пък, това е в противовес на документалното кино, което отдавна откровено клони към игрално, а и игралното съвсем не се е отказало от документалната привидност, за да дири нови форми на жизненост. Въпрос на избор, пътища много.

И анимацията може да има от всичко това. Достоверна образност в облика на герои-животни, фотографски реализъм в изобразяване на красотата на истинската природа като фон. А в случая за контрапункт всичко това е придружено с проговаряне и разпяване на героите с най-добрите тембри в Холивуд, в угода на важно и смислено съдържание – очовечаването на света и разбирането на неговата сложна, трагична, епична, но и прекрасна хармония.

* Филмът е озвучен на български от добър актьорски екип, все пак имаме доказана школа за дублаж на хубави или пределно хубави филми. Ала съществува и благодатната възможност да се види по екраните и с надписи на български, за да се отсеят гласовете на фамозни актьори и изпълнители, както и песните в оригинал.