Първата Златна палма в последния ден от 74-тото издание на Кан – почетна, за цялостно творчество – беше връчена на Марко Белокио от неговия сънародник и колега Паоло Сорентино. В...
Всеки, който обича да пътува, знае, че много често заминаването за някъде ни отвежда другаде и така е по-добре. „Купе №6“ на финландеца Юхо Куосманен („Най-щастливият ден в живота на...
„Какъв ще станеш, като пораснеш?“ сигурно е един от най-често задаваните въпроси, откакто хората мислят за бъдещето. Децата отговарят всякак: „Балерина!“, „Космонавт!&ldq...
Една лятна вечер преди две десетилетия седяхме в Хелзинки в малка международна групичка и някой каза, че Туве е починала. Натъжихме се. Вдигнахме наздравица в нейна чест. Книгата в чантата ми в онзи д...
Две години след като изследва поетиката на водата в различните ѝ форми в „Акварела“, знаменитият документалист Виктор Косаковски обра овации с новия си проект „Гунда“, станал ч...
Филмите за ползата от алкохола са далеч по-забавни от тези за вредата. Не че си позволяват пълния лукс да славословят пиенето, нямат такава свобода.
Но въздействието на алкохола ни дари с филми като...
След репетиции младичкият танцьор Мераб намъква в пълния автобус бялата си риза на сервитьор – бърза към ресторанта, където работи за прехраната си. Докато промушва ръка в единия ръкав, неволно...
Преди няколко месеца, на прощъпулника на едно любимо дете, между предметите, от които се очакваше да си избере бъдеще, някой сложи пластмасова диадема с лъскави стъкълца: „Да е принцеса, да не ѝ...
Оригиналното норвежко заглавие на този трилър на взаимоотношенията е просто „Деца“, но международното английско „Внимавайте с децата“ отпраща към двузначността му – от ед...
След края на прожекцията в кино „Труеба“ един господин вдигна ръка и когато получи микрофона, съвсем добронамерено попита: „Прощавайте, но за какво всъщност беше вашият филм?“....
Филмите за забравени от Бога места из олиселите от безработица и безперспективност периферни райони на посткомунистическа Източна Европа не спират да бъдат на мода във фестивалните среди. На прима вис...
„Къщата, която Джак построи“ е вероятно най-личният, в алегоричната си автобиографичност, филм на Ларс фон Триер. Може би последният пълнометражен проект, който ще видим от датския режисьо...
Три неща открай време ме възхищават в скандинавското кино: стремежът към оригиналност, дори и при класически сюжети; умението за ясно комуникиране на идеите, дори и през криволичещи фабули; талантът з...
Кой, ако не скандинавците? Полицейски филм със заложници, преследване, взлом, алкохол, оръжие, кръв, сирени и самоубиец на мост, в който нищичко от това не се вижда, но всичко се преживява ярко, защот...
Въпреки че в края на петия ми ден в Солун нуждата от сън стана много трудно пренебрежима, две основни неща държаха главата ми изправена и очите ми отворени в „Граница“, който тази година б...
От скандинавското кино в най-добрите случаи човек може да очаква качествена, но далеч не саморазрушителна ирония, опоетизиран суров пейзаж и одухотворени герои. А всепроникващата като северно сияние д...
Изкуствата обичат чудовищата – измислят ги, преследват ги, наблюдават ги, опитват се да ги заговорят и да намерят в тях онова, което не е за чудене, да хванат начина им на действие, да ги обезси...
Сред разтухите за душата на свръхразвитите общества, окопали се в материално благополучие и всемирна скука, е да развенчават последствията от цивилизационните си постижения. Скандинавското кино по тра...
Рубен Йостлунд беше специален гост на Солунския кинофестивал и присъстваше на почти всички прожекции от ретроспективата си. Веднага си пролича склонността му да създава ситуации, които изкарват присъс...
Това е историята на едно женско палто. Тя е толкова съвършено простичка и трагична, че може да се събере в недълго изречение. Телефонистка прибира от студа окаян музикант и му дава палтото си, оби...
