Преди няколко месеца, на прощъпулника на едно любимо дете, между предметите, от които се очакваше да си избере бъдеще, някой сложи пластмасова диадема с лъскави стъкълца: „Да е принцеса, да не ѝ се налага да работи.“ „Ваканция“, режисьорски дебют на датчанката Изабела Екльоф от Сънданс 2018, е етюд по темата. Към главната героиня Саша – трофейно притежание на два пъти по-възрастен мафиот – се обръщат именно с „принцесо“, купуват ѝ лъскави дрънкулки и още в самото начало ѝ обясняват колко струва да не се налага да работи. Печално типична ситуация, която Екльоф вместо да описва, разглобява. И през цялото време я наблюдава иззад рамото на жената – обикновено вторичен образ в гангстерските сюжети, „аксесоар“ колкото за героите от мъжки пол, толкова и за разказвачите. Странно, че някои сравняват „Ваканция“ с излезлия малко по-късно „Вдовици“ на Стив Маккуийн – в него жените заемат предния план наместо и заради мъжете, тоест отново нямат своя позиция, и чисто машинално ги отменят в ръсенето на бомбастични реплики и шумната разруха на екрана. Още по-странни са силните реакции спрямо датския филм, който е безкрайно по-умерен и деликатен от който и да било друг в жанра, на чийто крайчец се е разположил – възторженост у някои критици, хлад у средния ползвател на IMDb...

Саша пристига в Бодрум за първа ваканция със своя „спонсор“ Михаел (единственият път, когато мафиотът трябва да обозначи отношенията им пред непознати, той се представя като неин шеф). В луксозната вила са и няколко от неговите „кучета“ с децата и жените си: децата нагли, жените – насреща, когато ги искат, иначе вън от полезрението. Всичко е практично, отработено. Бизнесът си върви, почивката си върви. Пълнежът е откровено скучен (но така разказан, че да не доскучее) – ядене, пиене, басейн, караоке. Телесните баналности са ни спестени до голяма степен – насилието е постоянно предчувствие, но повечето извън кадър; сексът е маркиран с началото и края си. Така всичко е по-страшно. Дали Саша изпитва някакъв вид привързаност към Михаел (и защо) не е ясно нито на нас, нито на него, нито вероятно и на нея. Както и дали тя е наивна, инфантилна, суетна, безчувствена, изгубена или друго. Има много майсторлък в това да водиш зрителите по стръмната пътечка между спешните въпроси, без да даваш отговори, но и без да бягаш от отговорност.

В известен смисъл „Ваканция“ е история на колебанията и Виктория Кармен Соне в главната роля е великолепна в минималните отклонения от пътя на героинята си – първоначално сякаш случаен, на финала навярно съзнателен. Саша се движи през обстоятелствата опипом, пластична до безформеност, леко отсъстваща дори в моментите, когато се решава животът ѝ. „...в моята представа тя е много самотно момиче и ако си тръгне, няма къде да иде, а аз не мисля, че повечето хора са способни да вземат решението да преминат от нещо към нищо...“, казва в едно забележително интервю Екльоф (съсценаристка впрочем и на друг добре приет по фестивалите филм от 2018-а – „Граница“). И продължава: „За мен движението #MeToo беше голямо облекчение – на проблемите на жените по-рано се гледаше като на нещо досадно, безинтересно, в което няма тръпка и изкуство, та се замита под килима... сякаш са специфично женски, без отношение към цялото човечество. Една от причините историята на момичето от „Ваканция“ да не е разказвана преди, е, че просто никой не го е интересувало.“

За разчупване на ваканционната безсъбитийност пред „принцеската“ е изпречен „принц на бял кон“ (в случая холандец на бяла яхта) – уж алтернатива, която обаче само затвърждава даденостите. Холандецът е типичен хедонист от Първия свят: зарязал е своя корпоративен бит и тръгнал да опознава моретата и себе си. („Казваш, че преди душата ти е била празна – парира го с присмех Михаел. – И какво, сега напълни ли се?“) Жалко че точно този персонаж остава някак схематичен, пришит, вкаран изключително за да има повод да се покаже, че Саша притежава и човешка лексика, и вероятно вътрешен живот...

Сред достата награди на филма има и една от Бруклинския хорър фестивал, много заслужена, за операторското майсторство на Надим Карлсен. Въпреки че „Ваканция“ разиграва не просто съществуващ, а и чест житейски модел, „хорър“ много пасва на общата му атмосфера. Празнеещи дълги кадри, оскъдни фрази с още по-оскъдно съдържание, панаирна шарения на вещите, които периодично завземат погледа („така че героинята да е като в магазин за бонбони“) и постоянният фонов шум на курорта, този филиал на ада... Всички атрибути на лятото тук оставят чувството за студ – като в кънтящо фоайе, където си сам сред чужди, временно и в поносим дискомфорт. Никой не е ужасèн, никой не бяга да се спаси, всички са вътре по своя воля и не търсят възможност да излязат. Оставени сме да тълкуваме това всеки посвоему. Може би – поради вродена етическа или естетическа тъпота или несполучило детство – Саша няма инструментите, за да избере по-уютен вариант за себе си. Може би най-отчаяната реакция на жертвата не е да се крие от насилника, а да го имитира. Може би животът е безнадеждно въртене на едно и също, от което никой нищо не научава...

„Ваканция“ подвежда преднамерено. И те заставя да спираш за мислене и сам да попълваш празнотите. Сцената от бруталния плакат с окървавените дири на Саша всъщност не е кадър от филма. Синопсисът и част от отзивите звучат така, сякаш той е поредната кръвопролитна тарантиновщина или протяжна гавра а ла Гаспар Ное, но „Ваканция“ е диаметрално противоположна в подхода си към насилието. Всички са работили овладяно и елегантно, та чернилката да изглежда като обикновена сянка... В краткия „увод“ под първите титри виждаме Саша да танцува в някакво абстрактно пространство, със страст и целеустременост, от които по-нататък няма да има и помен. За мен тази сцена се свърза по особено болезнен начин с една по-късна, в която Михаел „аранжира“ дрогираното момиче върху двойното им легло. Тя е в безсъзнание, той – на градус и възбуден: проснал я е по корем и „подрежда“ крайниците ѝ ту така, ту иначе с дистанцираното любопитство на момче, което бута с пръчка умряло животно. В този момент Саша е буквално „кукла“ – поредният двояк „комплимент“...