Последният проект на експериментатора Йоргос Лантимос (който е и поредният му, номиниран за "Оскар" за най-добър филм) поставя въпроса за бъдещето на планетата с реторика, преливаща между черна комедия, трилър и абсурдистка естетизация на всяка конспиративна теория, създавана някога, а отговорът е плашещо реалистичен и съвсем не в полза на човешката раса.

Този път Лантимос не бърка в тайните чекмеджета на собственото си въображение, за да направи публично достояние поредния гротесков шарж на представата му за обществото ни, а посяга към южнокорейска сайфай сага от 2003-та с алармиращото заглавие „Спасете зелената планета!“ и сюжет достатъчно налудничав, за да конкурира собственото му ниво на ексцентричност. Така се ражда „Бугония“ – англоговорящата версия с леко изменени обстоятелства и персонажи, но със същото послание: светът е голям и жадуващи доминация извънземни дебнат отвсякъде. Поне в това се кълне героят на Джеси Племънс – Теди: белязан от различни неспоменати в пряка реч травми особняк, чиито хобита са пчеларството и обсесивното вглъбяване в теорията, че Земята – освен че е плоска – е населена с пришълци от галактиката Андромеда, които, наред с мисията да поставят човечеството в състояние на безропотно подчинение, имат и наглостта да подлагат пчелните колонии по света на масово унищожение. Единствената кристална цел в замъгления от конспиративен шум разсъдък на Теди е залавянето и обезвреждането на могъщия извънземен лидер, предрешен в „човешкия“ костюм на властна директорка на мегапросперираща фармацевтична компания – Мишел Фулър (Ема Стоун). За целта Теди вербува своя простоват, но лековерен братовчед Дон (Ейдън Делбис) и заедно подемат безумна, но отлично планирана офанзива по отвличането ѝ, която включва спазване на стриктен тренировъчен режим, самоналожена химическа кастрация и премебелиране на мазето в затворническа килия. Налудничавият план следва стриктно клишетата на всеки уважаващ себе си интернет конспиратор – от облепване на прозорците с фолио до обръсване на косата на набедения за „извънземен“ с цел предотвратяване на телепатична връзка с кораба майка. Детайлът, в който Лантимос влиза, за да съчетае своеобразната чудатост на персонажите си с техния характерен външен вид, не остана незабелязан от журито на 38-ите Европейски филмови награди, което повече от заслужено отличи „Бугония“ в категорията за грим и прически.

В хода на спускащото се по спиралата на здравия разум действие става ясно, че корпоративната акула Мишел и компанията ѝ са отговорни за заболяванията на редица пациенти, използвани като опитни мишки при тествания на експериментални лекарства. Сред жертвите е и майката на Теди, което допълнително подклажда мотивите му да се саморазправи с грандоманката и да спаси човечеството от господството на вида ѝ.

Случващото се нататък ескалира по начини, на които преразказът с думи не би могъл да отдаде необходимата справедливост, но за сметка на това каквото и да кажем за актьорите в трите централни персонажа, ще е малко. Потенциалът на Джеси Племънс да жертва пълнокръвието на своите образи в името на безизразна, емоционално затъпена и все пак силно въздействаща актьорска интерпретация, си пролича още в последните сезони на „В обувките на сатаната“ и оттогава му носи единствено дивиденти, в този случай номинации за БАФТА и "Златен глобус".

От „Фаворитката“ (2018) насам Ема Стоун е неизменната муза на Йоргос Лантимос и претворената в човешка форма еманация на неговата странна кинематография, подвластна на теми като дисонанса в отношенията (в опозиция на природната хармония), лишения от предразсъдъци и социални конвенции, суров анализ на действителността и тихата тирания на несъзнаваното върху човешката природа. В „Бугония“ Стоун е студена, калкулираща, обезоръжаваща с високопарно структурирани изречения – храм на сдържаната логика в епицентъра на лудостта. Вярваме, че каквото и да ни каже – човек или извънземен император, – все ни е едно, докато самоличността ѝ е в кутията на Шрьодингер, всичко е истинско и възможно. Явно гласуващите от Академията са на същото мнение – доказва го тазгодишната ѝ оскарова номинация за най-добра актриса.

С поддържащата, но отприщваща цунами в сюжета роля на братовчеда Дон дебютира младият Ейдън Делбис, чиито простички едносрични реплики носят заряда на камъни, хвърлени в дълбок кладенец, а в тихата му уязвима наивност е стаена цялата душа на „Бугония“.

Във филмите на Йоргос Лантимос има и един постоянен, неизменно напомнящ за себе си персонаж – камерата. В широкоъгълния обектив на Роби Райън се оглежда алтернативна, изкривена  реалност, която често напомня сън и предизвиква усещане за тревожност, като събира в огромен панорамен кадър обекти и измерения, които обикновено са ни спестени при монтажа. В „Бугония“ той е почти недоловим. Понякога следваме персонажите отдалеч дълго време преди да получим нов ракурс, защото на режисьора му трябват истински наблюдатели, а не пристрастени към допаминовите визуални инжекции джънкита.

Тук е мястото да споменем музиката, написана и дирижирана за оркестър от доверения колаборатор на Лантимос – Джърскин Фендрикс, получил според легендата указания да базира композициите си единствено върху три ключови думи: „мазе“, „пчели“ и „космически кораб“, без да се уповава на сценарий, кадри или каквато и да била друга улика. Номинацията му за най-добра оригинална музика на предстоящите оскари е достатъчно ясен отговор на въпроса дали се е справил. Откриваме ясното разграничение между трите теми в контраста между накъсани, повтарящи се в съспенс откъси, грандиозно-епични включвания и успокояващи трели, подплатени с точните попкултурни включвания от Чапъл Роън и Green Day.

След двучасов трансцендентален преход на съзнанието между скептицизъм, съмнение и убеденост в крайна сметка моралните везни в „Бугония“ натежават в полза на животинското царство над цивилизацията на хората – шокираща, крайна и ако човек се замисли дълбоко – може би единствената възможна резолюция. Е, има и зрънце надежда, символично заложена още в етимологията на заглавието – гръцката дума „бугония“, описваща древен ритуал на прераждането, при който от тлението възниква нов живот.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.