СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2026: ОСТРОВ АМРУМ


от
на г.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2026: ОСТРОВ АМРУМ

"Остров Амрум" е филм на Фатих Акин по сценарий на Харк Бом. Замисълът е бил Бом да режисира филма, основан на личните му спомени, но се разболява. Акин поема ражисурата и за него филмът се превръща в начин да почете ментора си и дългогодишен приятел, а също да си отговори на въпроси като това как функционират паметта, семейната принадлежност и идентичността, този път на терена на немското кино.

Работата на оператора Карл Валтер Линденлауб, съчетана с музиката на композитора Фолкер Бертелман (удостоен с Оскар“ за саундтрака на „На Западния фронт нищо ново“), създава залвадяващ визуален и сетивен образ, който е по-важен от действието във филма. Сниман с много естествена светлина, островът оживява хем красив, хем хладен и студен. На фона на безвременната му величественост се развиват конфликтите между героите, излизат потулвани семейни тайни, едни отношения се разтрогват, други се задълбочават, но не фабулата е водеща, а по-скоро усещането, атмосферата и светът, който наблюдаваме през очите на едно дете, на което му се налага да порасне безжалостно бързо и категорично. Докато снима пейзажите, камерата сякаш е максимално отстранена и дискретна, а в сцените с главния герой, 12-годишния Нанинг – обратното, – го следва отблизо, плътно и почти агресивно, точно както му се стоварват отговорностите за близките и товарът на миналото, които буквално за малко не го удавят в една от напрегнатите сцени. Нанинг (впечатляващо изпълнение на откритието Яспер Билербек) е син на високопоставен хитлерист и майка с промит мозък. Баща му присъства в повествованието само чрез книгите, посветени на идеологията на нацизма, които е изписал и които заемат солидно място в домашната библиотека. Нанинг се грижи за прехраната на семейството си – бременната си майка, сестра, братче и леля. Раждането на четвъртото дете съвпада със самоубийството на Хитлер, след което майка му изпада в депресия и заявява, че няма да хапне друго освен бял хляб с масло и мед. Нанинг поема сложна мисия, за да ѝ осигури тези неща на фона на военния недоимък и изпада в куп премеждия – дере заек, поставя се като жива примамка при лов на тюлен – и те го доказват като достоен обитател на фризийския остров в очите на коренните му обитатели. После спасява живота на свой връстник бежанец, който преди това го е набил и ограбил, което пък ни показва хуманността му.

Всичката тази изпълнена с действие фабула се разгръща без кой знае какъв драматизъм на фона на отвъдната, етерна красота на острова. На места усещането е като за философско съзерцание, комбинирано с приключенски филм и кадри от „Нешънъл Джиографик“ и сигурно е търсен контраст между историческия контекст и величествения природен пейзаж, живеещ в ритъма на прилива и отлива.

Във филма има много персонажи, които дават заявка за участие и появата им поражда очакване, но едва щрихирани, биват изоставени, например стройната Даян Крюгер, с изваяните скули в ролята на отрудена островна селянка, мразеща Хитлер, или лелята на Нанинг, мъчеща се да извади сестра си от унеса, в който е изпаднала, и да даде на племенника си топлотата, от която майка му го лишава. За историята е важно, че Нанинг обича майка си, въпреки че е фанатична, тесногръда егоистка и че ще расте с това противоречиво, смесено наследство.


Всичко е красиво и подредено малко като в каталог за скандинавски мебели, може би дори една идея по-ново и изящно, отколкото периодът предполага, защото все пак става дума за исторически филм. Въпреки че се борят за прехраната си и с усилие вадят картофи от яловата земя или пък риба от студеното море, героите са неизменно чисти и почти елегантно облечени. Розовобузият Нанинг винаги е спретнат и не губи и едно копче, докато се бори с прилива, яде бой или обикаля острова, търсейки шепа брашно, щипка захар и пр.


В интервю Акин споделя колебанията си и спомените, които в крайна сметка са го сложили в обувките на Харк Бом и са му дали възможност да се идентифицира с историята и да я предаде като своя, но като че ли въпреки топлотата, с която се е отнесъл към завареничето, не е успял напълно да го приеме като своя рожба, което на свой ред му е създало угризения. „Остров Амрум“ се е получил камерен и поразхвърлян филм, който впечатлява най-вече с визията си, операторската работа в симбиоза с музиката и с актьорското изпълнение на Яспер Билербек.