„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя.“ Това е началото на р...

През 2002 г. за първи път дойдох да отразявам най-стария испански кинофестивал и толкова се впечатлих от гладкото протичане и просветената публика, че до пандемичната 2020-а нито един септември не про...

Някои жени са създадени, за да шетат и да раждат, други – за да се учат и сами да прокарват пътя си. Майката на Лизе е убедена, че голямата ѝ дъщеря е от вторите, за разлика от самата...

„Точка на кипене“ на познатия като актьор Филип Барантини е увлекателен, компетентно направен филм с превъзходни актьори и – ако други не бяха получили големите награди – щеше...

Има един смразяващ момент в този филм, когато симпатичната жена зад волана обяснява на четиригодишното си дете на задната седалка какво всъщност е видяло, когато е видяло, че някакъв чичко рови в кофи...

Какво е напредничав фестивал без филм с Тилда Суинтън? Трудно е да се каже, защото в момента надали има такъв. Първото участие на Суинтън, на което попадам в Карлови Вари, е в мъничкия раздел Imagina,...

„Обикновен“, „скромен“, „незначителен“ са част от антонимите на „епичен“. В сръбската епична поема за Страхиня Банович се разказва за благородник от ХIV...

Фантастично-страшен филм в естествено приказния декор на Исландия, чиято премиера се състоя в Кан, критиците нарекоха „бъдещ култ“, а ексцентриците от „А24” светкавично ку...

Емблематично и тъжно е, че двете големи отличия за пълнометражно кино на тазгодишния Анси – Кристалът и наградата на журито – бяха присъдени на анимации за Афганистан: този на датчанина Йо...

Като Адам и Ева, но не в началото на света, а в края – това са съпрузите якути Хабджъ и Керемес в своята дървена къщурка с пролуки, набити с лишеи, далеч от всичко лесно някъде през ХIХ век; дал...

„Делото“ на Алексей Герман-младши е един от първите филми, които гледах в Кан тази година (в „Особен поглед“, с алтернативно заглавие „Домашен арест“), и един от по...

Чела съм две книги на Харуки Мураками: едната ме увлече, другата – никак. Лесно мога да повярвам, ако някой ми каже, че останалото му творчество е чудесно или напротив, ужасно е скучно. Но...

В една сцена от „Страхът изяжда душата“ на Фасбиндер Али и Еми седят в празно заведение на открито и се държат за ръцете. Той е мургав и говори развален немски, тя е бяла и доста по-възрас...

Журито на 74-тия Кан (6–17 юли 2021) успя да разпредели седем награди между девет от филмите в конкурса и пак да направи някои груби пропуски. Едно от най-проблемните решения на фестивалния фина...

Няма по-убедителен лъжец от този, който лъже първо себе си. „Ред рокет“ на Шон Бейкър се занимава с такъв един образ, опасно съчетал в своята личност ред детински качества, които го правят...

Първата Златна палма в последния ден от 74-тото издание на Кан – почетна, за цялостно творчество – беше връчена на Марко Белокио от неговия сънародник и колега Паоло Сорентино. В...

Чудак до чудака във винтидж дрехи и пастелни цветове; куклени къщурки, видeни отвън и отвътре в изящен детайл (с тонове книги, подбрани по цвят и престиж); съзвездия (все по-големи) от прочути лица на...

„Памет“ е като да се събудиш с амнезия в къща в джунглата. Навън се чува проливният дъжд, а в съседните стаи – радио, което сменя станциите и от което долитат откъслеци от мелодии и...

Помните ли Асгар Фархади от „Историята на Ели“ и „Развод“? Автора с трудните като ребус етични дилеми, вложени в правдоподобни, симпатични персонажи и разгледани от всички стра...

В „Карнавална нощ“ (1956) на Елдар Рязанов – класика, гледана до претръпване по телевизията от няколко поколения по времето на соца – за Нова година трудещи се подготвят вечери...