Добре намислената игра зависи повече от личностите на играчите, отколкото от произволното стечение на обстоятелствата. Добрите играчи, на свой ред, са не просто чевръсти изпълнители на правилни ходове по пътя към неотменима цел, а импровизатори, способни да се насладят на забавянето, да превърнат съперничеството в партньорство и да постигнат поражение, по-красиво от победа. В този смисъл добрите играчи в добрите игри печелят винаги. „Валерия се омъжва“ е превъзходна игра и от нея екипът, зрителите и персонажите си тръгват с общ триумф. Интелигентно построен и поверен на четирима отдадени и много различни изпълнители, вторият пълнометражен филм на израелката Михал Виник гостува в раздела Best of Fest на 26-ите талински „Черни нощи“ (11–27 ноември) след премиерата си във Венеция, програмирането в Цюрих, Торонто и Анталия и наградите за най-добър филм в Хайфа и за най-добър сценарий от Израелската киноакадемия.

Разказът се движи из близките околности на едно ново семейство – слънчевата Кристина (Лена Фрайфелд) е от Украйна и от неотдавна е омъжена за Михаел (Яков Зада Даниел), вече говори доста добър иврит и работи в козметичен салон. Макар и бракът им да е нагласен по изключително популярната схема за „поръчка“ на булки онлайн, в която ергени от по-заможни страни си търсят къщовни славянки, двамата изглеждат на прав път към едно не просто прилично уредено, но и уютно семейно огнище. Историята започва с дългоочакваното пристигане на Лера (Валерия – в ролята Даша Творонович), която най-сетне се е съгласила да последва стъпките на голямата си сестра и също да се събере с израелец – Ейтан (Аврам Шалом Леви), „единствения, който е успял да я разсмее“. Кристина ще се пръсне от щастие, че сестричката ѝ ще е наблизо, и не може да се нарадва, че и тя ще се измъкне от сложностите на живота в родината. Михаел е доволен заради съпругата си, а и заради солидната печалба от посредничеството в тази сделка с потенциал за щастие. Двамата отиват на летището да вземат Лера и я откарват у тях, за да я нахранят и да изчакат заедно идването на Ейтан от съседно градче.

Нещата обаче не тръгват по мед и масло. Малки неравности в блажената картина започват да издават колко опасно обтегната е повърхността ѝ и колко ръбести обстоятелства се крият отдолу. Виник – режисьорка и сценаристка на „Валерия се омъжва“ – е направила майсторска плетеница от достатъчно видими, но недоизречени взаимовръзки между детайлите, които във всеки момент могат да отведат в различни, често противоположни посоки. Сложната, изящна игра с хоризонта на очакванията на зрителите, с казаното и премълчаното от героите, с редното и нередното за казване, с разположението на четиримата във физическото пространство и по емоционалната ска̀ла, с четирите им несходни темперамента и съответните набори от нужди и притеснения, с различните култури, полове и поколения, с йерархичната, патриархална постановка на ситуацията, от една страна, и опитите за добронамереност и адекватност на участниците, от друга, създава такава динамика, че разказът, поместен в рамките на няколко стаи и няколко часа, оставя усещане за напрегнат екшън.

Какво означава постоянната усмивка на Кристина? Докъде стига загатнатата склонност на Михаел да капризничи? Инфантилен ли е Ейтан, или просто неуверен? Използвачки ли са тези жени? А тези мъже? На какви средства имаме право, за да се спасим от самотата? Колко от чутото в киносалона е гласът на собствените ни предразсъдъци? Не са ли, както отбелязва един от тях, всички бракове вид сделка? Какво е „добро бъдеще“? Какво следва (от) случайно изтърваната грубост? Възможно ли е някой някого да удари? А иска ли въобще Валерия да се омъжи? Почти от самото начало и във всеки момент от историята Виник ни кара да се питаме какво всъщност става. И да сме убедени, че каквото и да става, то не е точно каквото виждаме. Възхитителен е начинът, по който добавя подробности, които могат радикално да променят мнението ни ту за един, ту за друг персонаж, а с това – и смисъла на цялото.

Дали Валерия идва разколебана (отношенията ѝ с Ейтан се състоят в три разговора по Скайп), или се стъписва, когато вижда специфичния баланс в семейството на сестра си, не можем да сме сигурни. Но в един момент съмненията ѝ вземат връх и отключват криза. Острите краища на скритите обстоятелства пробиват изопнатата повърхност и предчувствието за предстояща грозота или жестокост оцветява възприятието поновому. И все пак Виник борави с многопластови образи с богата мотивация, а и явно ги/ни обича достатъчно, за да не иска просто да разсече възела, в който са се сплели, така че им намира възможно най-достоен път навън. В нагласената среща чувствата са истински; характерите са непредвидими дори за самите себе си; някои жестове на едни и същи хора са дълбоко затрогващи, други – смущаващи; периодичното пресичане на линиите на диалозите между две сестри, двама мъже, съпруг и съпруга, „купувач“ и „придобивка“ създават сложна, многоизмерна рисунка. И всичко е изведено чисто и уверено, както и изиграно с разбиране и плам (от искра до пожар).

„Сега, когато филмът е готов, как мислите, за какво е той?“, питат авторката в едно интервю. „Струва ми се, че това е история за положението на жената в света. И за опитите да се сдобие със свободен избор“, отговаря Виник.