Какъв е Берлинският синдром на 30-те, пита Симона Костова в дебюта си “Трийсет”, който беше представен както на Международния кинофестивал в Ротердам, така и на тазгодишното издание на Бер...
„Ага“ е филм, който използва един привидно документален патос като градивен елемент за откровено фиктивна реалност.
Тази реалност гравитира около инверсията, обръщането на фиктивното в ре...
В новия филм на Драгомир Шолев играта на злото с доброто е отборна. Има два отбора – единият организиран, този на злото, дава тона и лови нови души за тима си. Другият е пълен със соло играчи, к...
Вече имаме достатъчно примери, за да говорим за младо поколение български режисьори, формирало се в чужбина. Камен Калев, Константин Божанов, Илиян Метев и Ралица Петрова, получили филмовото си о...
Екранизира ли киното литературата, тоест превежда ли на киноезик нейните най-проникновени постижения в описването на света като събитие за човека? Или я ползва само като мотивация и помощен импулс за...
След фестивални трофеи от висок порядък, „3/4“ на Илиян Метев е на българските екрани, претендирайки с право за цялото наше внимание и разбиране.
Това е първият игрален филм на режисьора,...
Нетипичен български филм, не само заради агорафобичната полярна локация. Съчетанието между първичност на разказа и дълбочина на посланието, хармонията между форма и съдържание и, разбира се, хипнотичн...
„Дъвка за балончета“ се оказа един изкусителен филм. Той предизвика дори искрената симпатия на критиката, без някои изключения, съставени по-скоро за протокола - те с несправедливостта си...
Документалният филм на един от най-изявените продуценти, сценаристи и режисьори в българското кино, даже и в игралното („Каръци“) - Асен Владимиров, е оповестяван от самия него просто като...
„Врагове“ слага клеймо на мрачната страна на войната, иронизирайки шумния й патос. Тази дума „заклеймява“ е старомодна, но точно отразява приглушената пацифистична страст, коят...
Това е вторият игрален филм на Константин Божанов като режисьор и сценарист, след престижния откъм фестивални успехи негов дебют „Аве“. Лично на мен сумрачният „Аве“ ми изглежд...
В света на чувствата романтичната кинокомедия си е извоювала едно специално, общо взето вече твърде незавидно място. Сладникавите перипетии са преодолявани с някакъв псевдодраматизъм от лековато и обр...
С Божина Панайотова се срещаме пред Берлинале Паласт няколко дни след премиерата на пълнометражния ѝ дебют “Червено, твърде червено”, в който тя изследва връзките между българската комунис...
Както всяка общност в периферията на големите събития, България страда от това, че те (големите събития) отекват в нея главно с външните си признаци. Стабилността се мери с молове и прибързано асфалти...
Признавам, аз съм от десетте процента зрители на филма „Лили рибката“ които не са разбрали смисъла на превръщането на "необикновеното дете" от момче в момиче и обратно. Не знам откъде режи...
“А̀га” е привлекателно страховит и само заради избора на Якутия, най-студената област в Северното полукълбо, като локация на снимките. Статичната камера на Калоян Божилов, която беше отлич...
За разлика от мнозина, които биха казали, че оставят филмите им да говорят сами за себе си, двата пълнометражни филма на Милко Лазаров – „Отчуждение“ и „Ага“ говорят само...
Един от важните въпроси, които пълнометражният дебют на Божина Панайотова задава, макар и не директно, е дали всеки от нас не е носител на някаква вина, която не е осъзната като такава, и как можем да...
Ралица знае не само какво иска, но и какво може като режисьор. Нещо повече – знае къде е мястото й в целия объркан свят на киното. Нейните филми винаги и навсякъде са се радвали на реакция &bdqu...
Първият филм на известния и по света наш театрал Галин Стоев реди кадри, изпълнени с бутиково красиви изкуствени градини, купища живи цветя за продан, елейна музика и натрупан по улиците боклук, и нак...