На хора като Ралица Асенова се пада да свършат част от най-тежката, но и най-важна задача да разпространят смисъла на киното извън гилдийно-фенските среди. Като координатор на програмата CinEd (Cinema Education for the Youth) тя е отговорна за н...

Кантан Дюпю започва кариерата си като музикант под псевдонима Mr. Oizo и завършва първия си филм с категоричното заглавие „Нефилм“ през 2001 г. Още тогава става ясно, че на френската сцена...

Как избрахте името „Абраксас“ за продуцентската ви фирма? Доста езотерично звучи. Беше преди 10 години и вече малко сме позабравили. Грабна ни най-вече звученето на думата. Също така и то...

От филмите на Христо Симеонов има какво да се научи за тъжните последици от липсата на комуникация и разкъсаната връзка между хората – особено ако погледнем към най-маргинализираните от тях (&bd...

Хибридното кино преминава все по-уверено от полето на експеримента към мейнстрийма. Естонският аниматор Юло Пиков предпочита работата с жив материал пред компютърните изображения, не вярва в таргетир...

Срещнах се с Кристиан Пецолд в деня след премиерата на „Ундина“. Четвъртият етаж на фестивалната зала Паласт ни приюти, издигнати над постоянния поток от зрители, червения килим и тихите п...

Откакто се интересувам от жанрово кино, „Пролет“ на Джъстин Бенсън и Арън Мурхед е едно от любимите ми лични открития – малък, непретенциозен, умен и красиво фантастичен, &ndash...

Какъв е Берлинският синдром на 30-те, пита Симона Костова в дебюта си “Трийсет”, който беше представен както на Международния кинофестивал в Ротердам, така и на тазгодишното издание на Бер...

Няма и ден след една от прожекциите на “Проектът Флорида” в рамките на София филм фест чакам да ми дойде редът за интервю в “Гранд хотел София” и се заговарям с пиарката на Шон...