Обичам филми, които се отдръпват от непосредствената реалност и си позволяват смелостта да редактират, да филтрират, да опосредстват, така че да създадат свят със собствена логика. Свят, който е затво...

Едно от подценяваните могъщества на киното е, че само чрез осветяването на един определен епизод от живота, без никакви ефекти или „пипания“, епизодът може да излезе от собствената си незн...

Както камерите в супермаркетите не са никога изцяло документално кино, защото, ако не друго, прибягват до своеобразен монтаж в избора си на кадри, така и най-фикционалното кино никога не е изцяло фикц...

Човек често изпитва изкушението да вярва в регреса на киното. Да смята, че то все повече се вдетинява, а неговите герои, конфликти и възможности да помага на света и да го тълкува, стават все по-прими...

След успеха на дебютния си проект “Teddy Bear” (с който печели наградата за режисура на фестивала „Сънданс“), датчанинът Мадс Матиесен се нагърбва с нелеката задача да направи...

 „Хеликоптер боклук“ е дебютният филм на шведския режисьор Йонас Аугустсен, чиято премиера се състоя неотдавна на последното издание на култовия фестивал в Ротердам, превърнал се през...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Колко е странно, че всичко е наведнъж. Тази мисъл се наб...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Хотелите в киното (а и не само) обикновено са алегоризир...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Новото румънско кино си остава румънско дори когато не е...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Текстовете на братята Макдона вероятно водят помежду си...

Пратеникът на Filmsociety.bg на Берлинале 2016 Анастас Пунев разказва за най-интересния от филмите, които е гледал през деня -  Онова, което някой ще помисли за окончателно превъртане...

Пустеещи пространства (градски и индустриални), в които самотно се движат персонажите; внимателно подбрана музика и свежи актьорски лица; красиво изображение (Лайл Винсънт!) – филмът видимо е пр...

„Това, което ще стане, е, че аз ще те обичам все повече, а ти мен – все по-малко. Просто така става в живота.“ Колко автори могат да се похвалят, че подобно изречение не кънти, а оз...

Имах един доста дълъг период, в който ми беше нужно съвсем малко, за да харесам филм за писател. Всъщност изобщо не ми трябваха други качества — дай ми главен герой, дето драска там нещо, и съм...

“Там където Сивите тържествуват, Черните винаги, винаги идват накрая.” Алексей Герман (1938-2013) се вписва в линията на прокълнатите поети на киното. Жертва на съветската цензура, н...

Противно на повечето кинокритици, съм на мнение, че след успеха на „Стаята на сина“ (спечелил Златна палма в Кан през 2001 г.) италианският режисьор Нани Морети не можа отново да разгърне...

Има ли си българското кино в последно време поне един персонаж, който може да бъде възприеман като героичен и нравствен? Не става дума за герой в онзи смисъл, който ни карат да намразваме все повече...

Ако аз съм разказвач, а ти си ми слушател, ще положа всячески усилия да ти спестя времето. Знам, че имаш и други неща за правене, отворил си куп други прозорци, пък и по начало не си наясно дали изобщ...

Кръвта на другите или още за „печелившата формула” на Куентин Тарантино. Куентин Тарантино се завръща в кината със своя осми, крайно стилизиран, постмодерен, изпълнен с бляскав диалог, кр...

Без екзистенциален шепот, но с ръмжене, викове и тъжни погледи - Иняриту по спиралата на Холивуд. „Завръщането“ е новият филм на Алехандро Гонсалес Иняриту, който успя да провокира силния...

Тръгвам да гледам „Съдилището” по препоръка на любим приятел и от чисто любопитство към обработването на българската реалност в киноформат. Тъкмо се чудя дали ми се дават пак пари за два б...