Пословичното скандинавско щастие, за което все тръбят статистиките, се дължало, оказва се, на традиционно ниските очаквания по тези ширини. „Човешка позиция“ на норвежеца Андерс Ембле...
Има филми, които са толкова прецизно обмислени и построени, че са трудни за харесване – макар и широко оценени заради куп обективни достойнства, рядко предизвикват съпричастност. Такъв е случаят...
Матриархатът, знаем, е вид общество, в което управляват жените. И в праисторията, и в митологията е свързван с многочленните бракове, непотвърденото бащинство и с родословие, проследявано по линия на...
„Защо хората правят филми?“, питам грузинската режисьорка Деа Кулумбегашвили тъкмо когато броячът на онлайн срещата отчита оставащите секунди от интервюто ни. „С всеки момент губим п...
Пълнометражният дебют на американката Карън Шиноре, „Мейдей“, може да бъде описан като опит за нова матриархална митология, която да измести прогнилия патриархат. Радикалността, закодирана...
Кариерата на Беноа Жако започва в началото на 70-те години на 20. век като асистент-режисьор на Маргьорит Дюрас, която той нарича свой ментор. Затова и не е изненадващо, че поредното заглавие от филмо...
От тримата мускетари до тримата глупаци всяко литературно или екранно героично трио си има мисия. Тримата екзистенциални корабокрушенци в това непоръбено и поетично в отчаянието си грузинско роуд муви...
Филмите за забравени от Бога места из олиселите от безработица и безперспективност периферни райони на посткомунистическа Източна Европа не спират да бъдат на мода във фестивалните среди. На прима вис...
Порасналите деца на разбягалите се от войната през 90-те босненци навлизат в киното и добавят нови гледни точки към родината си, гледайки я отдалеч. 32-годишната Ена Сендяревич, чийто пълнометражен де...
Съвременното палестинско кино свързваме най-често с фестивални любимци като режисьора Елия Сулейман (премиерите в Кан на неговите “Божествена намеса” и “Времето, което остава”...
Какъв е Берлинският синдром на 30-те, пита Симона Костова в дебюта си “Трийсет”, който беше представен както на Международния кинофестивал в Ротердам, така и на тазгодишното издание на Бер...
Въпреки необичайно силния основен конкурс от стилово изобретателни, комуникативни и в крайна сметка, увлекателни филми, журито в Ротердам реши да награди най-трудоемкия за гледане и оскъден откъм арти...
Вече имаме достатъчно примери, за да говорим за младо поколение български режисьори, формирало се в чужбина. Камен Калев, Константин Божанов, Илиян Метев и Ралица Петрова, получили филмовото си о...
С окончателното легитимиране на зрителския воайоризъм през риалити формата, киното без особени задръжки залита по екранното изтипосване на „живота, какъвто е“ (и нямам предвид пунтирането...
Три неща открай време ме възхищават в скандинавското кино: стремежът към оригиналност, дори и при класически сюжети; умението за ясно комуникиране на идеите, дори и през криволичещи фабули; талантът з...
Френското кино има своя Мишел Уелбек в лицето на 42-годишния режисьор Виржил Верние. Още с дебютния си филм „Меркуриалес“ (2014) Верние се впуска в авантюристично наблюдение, заснето на 16...
Кой, ако не скандинавците? Полицейски филм със заложници, преследване, взлом, алкохол, оръжие, кръв, сирени и самоубиец на мост, в който нищичко от това не се вижда, но всичко се преживява ярко, защот...
Това е вторият игрален филм на Константин Божанов като режисьор и сценарист, след престижния откъм фестивални успехи негов дебют „Аве“. Лично на мен сумрачният „Аве“ ми изглежд...
Тенът е ефирна обвивка, илюзорно свидетелство за здраве, за авантюри сред природата, за безгрижие на воля – не просто повърхност, но и нетрайна такава... “Тен” (2016), трети...
Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”
Каспар Хаузер от “Всеки за себе си, Бог срещу всички”(1974) на Вернер Херцог свири на акордео...
