Един филм на прословут режисьор, Джан Имоу, който поставя в центъра на интереса си темата за забравата.
Иронизирайки елегантно всички филми за амнезията, дори хубавите, „Завръщане у дома“...
Миналата година “120 удара в минута” на Робен Кампийо спечели сърцата на европейската публика (а и един куп награди) със своето болезнено искрено пресъздаване на ежедневието на група гей а...
Подходът на Асгар Фархади прилича на опасното любопитство на героя на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“ на Антониони. Дори от най-беззъбата ситуация Фархади може да извади огромни количес...
Въпреки че в края на петия ми ден в Солун нуждата от сън стана много трудно пренебрежима, две основни неща държаха главата ми изправена и очите ми отворени в „Граница“, който тази година б...
59-ото издание на Солунския кинофестивал започна с тазгодишния носител на „Златна палма“ от Кан, непонятно за мен преведен на български като „Крадци от магазини” при единствена...
Роден във Варшава през 1957 г. и живял и работил повечето в Англия, Павел Павликовски се върна в родината си чак със своя пети игрален филм, “Ида”, който, след като събра над 60 награди от...
Надин Лабаки (1974) има три пълнометражни филма, които се движат по сходна траектория: бичуват реалности, с които авторката не желае да се примири, но във или около които търси очарование и живот, и с...
Сиро Гера изгря на световните екрани с третия си филм, “Прегръдката на змията”, и събра с него награди от фестивалите в Кан, Ереван, Хавана, Одеса, Истанбул Монреал, Мар дел Плата и къде л...
“Има нещо много майчинско в отношението на дъщерите към техните бащи”, каза режисьорът Хулио Ернандес Кордон след прожекцията на “Купѝ ми револвер” в сансебастианската подборка...
Имахме гробовно мълчание, имахме дълбоко групово ахване, имахме напрежение, което буквално можеше да се пипне, имахме подсмърчания и хващане за устата, и взрив от възклицания, имахме застинала по мест...
Хип-хип ура за Спайк Лий, който в “Черен в клана” (BlacKkKlansman) пляска шамари на всички желаещи, редува сарказъм и ужас в танцов ритъм, слага пръст в раните, нарича нещата с точните им...
Казват, че през 80-те най-често писаната по стени и огради трибуквена дума в СССР била ЦОЙ. Казват също, че когато на 15 август 1990-а 28-годишният поет и музикант Виктор Цой заспал на волана и загина...
Всички модели са грешни и дори най-точните обобщения опростяват и изкривяват реалността. Щом това важи за науката и статистиката, няма как да не важи за документалната журналистика или кино. Когато ня...
Зрелият и уверено режисиран унгарски дебют на младата Жофия Силаджи – откритие на Седмицата на критиката в Кан и участник в игралния конкурс в Сараево – проследява един от онези дни, в кои...
По време на импровизираната теле-видео-пресконференция на последния фестивал в Кан някой пита Жан-Люк Годар какво мисли за „Изключителният (Моят Годар)“, а той не просто не отговори, а сяк...
Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...
Сред разтухите за душата на свръхразвитите общества, окопали се в материално благополучие и всемирна скука, е да развенчават последствията от цивилизационните си постижения. Скандинавското кино по тра...
Франсоа Озон - един от най-продуктивни и еклектични (не само в жанрово отношение) съвременни френски режисьори миналата година се завърна на големия екран с “Двуличният любовник” – п...
“Хубаво време” на братята режисьори Бен и Джошуа Сафди е един от трите американски филма, които бяха включени в надпреварата за “Златната палма” на кинофестивала в Кан през 201...
Студ (2017) на литовския режисьор Шарунас Бартас е поетичен road-movie за войната, в ипостаса й на "зона" на колективна екзистенциална криза – радикално, трансгресивно и почти метафизично п...
