Казват, че през 80-те най-често писаната по стени и огради трибуквена дума в СССР била ЦОЙ. Казват също, че когато на 15 август 1990-а 28-годишният поет и музикант Виктор Цой заспал на волана и загина...
Всички модели са грешни и дори най-точните обобщения опростяват и изкривяват реалността. Щом това важи за науката и статистиката, няма как да не важи за документалната журналистика или кино. Когато ня...
Зрелият и уверено режисиран унгарски дебют на младата Жофия Силаджи – откритие на Седмицата на критиката в Кан и участник в игралния конкурс в Сараево – проследява един от онези дни, в кои...
По време на импровизираната теле-видео-пресконференция на последния фестивал в Кан някой пита Жан-Люк Годар какво мисли за „Изключителният (Моят Годар)“, а той не просто не отговори, а сяк...
Ирландската режисьорка Лин Рамзи се завръща на големия екран шест години след най-успешния си филм Трябва да поговорим за Кевин (2011). Филмът представляваше пронизващ поглед навътре в почти непо...
Сред разтухите за душата на свръхразвитите общества, окопали се в материално благополучие и всемирна скука, е да развенчават последствията от цивилизационните си постижения. Скандинавското кино по тра...
Франсоа Озон - един от най-продуктивни и еклектични (не само в жанрово отношение) съвременни френски режисьори миналата година се завърна на големия екран с “Двуличният любовник” – п...
“Хубаво време” на братята режисьори Бен и Джошуа Сафди е един от трите американски филма, които бяха включени в надпреварата за “Златната палма” на кинофестивала в Кан през 201...
Студ (2017) на литовския режисьор Шарунас Бартас е поетичен road-movie за войната, в ипостаса й на "зона" на колективна екзистенциална криза – радикално, трансгресивно и почти метафизично п...
Странно отиграната комбинация от бързо темпо и в същото време почти нулево напрежение ражда хетеротопията на „Среща на върха“. Не, това не е приказка за Латинска Америка, родена от нечии к...
Има едно прочуто изречение, с което Факундо Кабрал – прекрасен поет с китара, разстрелян показно в Гватемала преди няколко години – описва родната си Аржентина. “Младите се мисля...
Рубен Йостлунд беше специален гост на Солунския кинофестивал и присъстваше на почти всички прожекции от ретроспективата си. Веднага си пролича склонността му да създава ситуации, които изкарват присъс...
Видим е стремежът на програматорите на Солунския кинофестивал да са в крак с най-актуалните събития и да участват пълноценно в текущите диалози. Много навременни и задоволителни са ретроспективите на...
В неделя се откри състезателната програма на Солунския кинофестивал, в която участват подбрани първи или втори филми на режисьори от последната година. Темата, която обединява тазгодишната селекция, е...
"Последното лице" (2016) на Шон Пен е определен почти единодушно от критиката и киноманите за най-лошия филм показан на миналогодишния фестивал в Кан. Но зрителят определено ще изгуби много,...
Аниес Варда е родена в Белгия през 1928 г., започва връзката си с изкуствата през фотографията, натрупва в биографията си около 20 пълнометражни филма, от десетилетия живее на все същия прочут адр...
В първите кадри на филма на известния ирански режисьор Асгар Фархади сценични работници строят декора за „Смъртта на търговския пътник“, най-акламираната пиеса на драматурга Артър Милъ...
Кои са болните места на света според младото кино днес? Дали не са самите млади?
Полското кино често е било като доброволен корпус за бързо реагиране във филмовото изкуство, който има смелостта и...
Кристиян Мунджиу не обича да реже и е казвал, че сме принудени да изживеем всичките моменти от живота си, дори и маловажните, защото не ние определяме кое е маловажно. Така в киното на румънеца жи...
"Отдалечаваме се все повече от сърцето" – казва още в самото начало Даниел Блейк от едноименния филм на живия британски класик на лявото политическо кино – Кен Лоуч. Тази фраза се...
