„Звезди по обед“ заема достойно място в дългия списък на радикално концептуалните и некомфортно взискателни спрямо аудиторията им филми на Клер Дени. Френската режисьорка посяга отнов...
Люкас Донт се завръща с нов филм в Кан, и то в официалната селекция – едва няколко години след като пълнометражният му дебют „Момиче“ (2018) грабна наградата на ФИПРЕССИ в рамки...
Братята Дарден са винаги неизменна част от официалната селекция в Кан, когато имат нов филм – едно от негласните преимущества да си печелил цели два пъти „Златната палма“ (първият за...
След като спечели „Златна палма“ през 2017 г. с „Квадратът“ (остра, провокативна сатира за кухия свят на съвременното изкуство), Рубен Йостлунд този път насочва язвително-...
В новия си филм Дейвид Кроненбърг се завръща към корените си – към поднесения концептуално дистанцирано, с привидно хладна прецизност и стерилност хорър, фокусиран върху човешкото тяло и в частн...
Появата на серийните убийци като феномен е била винаги тясно свързана, първо, с живота в алиениращи урбанистични условия, и второ, с мизогинните изблици на агресия срещу жените от страна на търпя...
В знакова сцена от филма режисьорът на „Бягство“ Йонас Поер Расмусен подтиква своя дългогодишен приятел и някогашен съученик Амин да прочете нещо от стария си дневник, в който афганис...
През 2004 г. кинокритикът Джеймс Куанд за първи път използва термина „екстремизъм“ за съвременното френско кино, опирайки се на ключови думи като „шокова тактика“, „...
Какви ценности и качества, било то идеологически или естетически, се стремят да изтъкнат и утвърдят големите награди в света на киното? Това е критически въпрос, който ни напомня, че фестивали (като К...
Три лица на Джафар Панахи е четвъртият филм на режисьора, създаден под наложената му от иранското правителство 20-годишна забрана да прави филми. Преследван и цензуриран от иранските власти от началот...
Пол Верховен за пореден път се старае като режисьор максимално да запази баланса между псевдохоливудската си общодостъпност и вулгарната си артхаус трансгресивност, докато игриво мобилизира кодовете и...
След два силни документални филма – „Най-малкото място“ (свидетелства на потърпевши от гражданската война в Салвадор) и „Бурята“ (две жени разказват за сложните си съдби,...
Ръката на бащата се свива конвулсивно и стисва в неволна мъртва хватка каквото е хванала – кормилото на колата, прегърнатата дъщеря. Цялото семейство – баща, момиче и две момчета –&n...
Фантастично-страшен филм в естествено приказния декор на Исландия, чиято премиера се състоя в Кан, критиците нарекоха „бъдещ култ“, а ексцентриците от „А24” светкавично ку...
„Великата свобода“ е едва вторият пълнометражен игрален филм, режисиран от австриеца Себастиан Майзе. Тиролецът започва своята филмова кариера във Виенската киноакадемия през 2003 г. с къс...
Десетият филм в конкурсната програма на Сараево дойде директно от Кан и неговото включване финализира селекция, изобилна с женски имена – само два от филмите се оказаха режисирани от мъже. Отсъс...
Доброволчеството и благотворителността, казват, са белези на развитите общества. И на виновните, можем да добавим, a мащабите на проявената щедрост обикновено са правопропорционални на въпросната вина...
„Делото“ на Алексей Герман-младши е един от първите филми, които гледах в Кан тази година (в „Особен поглед“, с алтернативно заглавие „Домашен арест“), и един от по...
Чела съм две книги на Харуки Мураками: едната ме увлече, другата – никак. Лесно мога да повярвам, ако някой ми каже, че останалото му творчество е чудесно или напротив, ужасно е скучно. Но...
В една сцена от „Страхът изяжда душата“ на Фасбиндер Али и Еми седят в празно заведение на открито и се държат за ръцете. Той е мургав и говори развален немски, тя е бяла и доста по-възрас...
