Ficus religiosa е голямо, дълголетно дърво от Азия. Когато семената му, събрани в червени плодчета с форма на смокиня, се окажат в птичите изпражнения по други дървета, те пускат корени, разцепват &bd...

Зеленината е толкова тучна, че изглежда чак хищна, цветовете са неправдоподобно наситени, хората обитават полуголите си, свикнали на плавно движение и непрестанна жега тела, необременени от дрехи и&nb...

Има филми, които вземат някого за заложник и го тормозят до края, когато, без оглед на откупа от напрежение и съчувствие, платен от зрителите, просто го довършват. Техните автори са убедени, че така п...

Партенопа е име на сирена – „онази с девичия глас“. Когато Одисей не откликва на песента им, тя и двете ѝ сестри се хвърлят в морето. (За сведение: сирените са птици с човешки г...

Възможно ли е да изпиташ удовлетворение от двучасовия портрет на личност, която намираш за одиозна? Способен ли е даровит екип да изкара нещо достойно ако не за симпатия, то поне за замисляне от биогр...

„Олала, олала“, повтаря съседката ми отдясно, съседът отляво се смее с тих нервен смях, а аз си крия очите – звукът откъм екрана е достатъчно красноречив. Към края на „Вещество...

И на петия ден от фестивала Жак Одиар превъртя играта, като хвърли атомна бомба под формата на мексиканска трагикомична рок опера с непрозрачното заглавие „Емилия Перес“. Няма смисъл човек...

Когато вече нямаш бъдеще, ти остава само миналото. И ако то е лъжа, рискуваш да те запомнят като измислен герой. Нещо в този дух казва Ленард Файф, главното действащо лице в „О, Канада“ на...

На 14 май с „Второ действие“ на Кантан Дюпю* започна 77-ото издание на кинофестивала в Кан. Първата му прожекция и предхождащата я церемония по откриването се излъчиха едновременно в кинат...

След няколко опита да прави по-конвенционално кино (с по-рутинна структура и без явен „метахумор“), Нани Морети отново посяга към брехтианските техники от ранните години на кариерата си, з...

Първата главна роля на родената в Ленинград, отрасла в Атина и живееща в Сидни Виктория Харалабиду е в „Невести“, където тя играе „булка по поръчка“, поела на дълго корабно път...

Ана Хинтс събира материал за дебютния си пълнометражен филм седем години, монтира го две, селектирана е за „Сънданс“ и получава първото си отличие там. За множеството последвали награ...

Най-големият подфестивал на талинските „Черни нощи“е JustFilm, в който са селектирани петдесетина творби в различни жанрове, обединени от фокуса си върху децата, юношите, техните права, би...

„Има две неща на този свят, които са безкрайни: женствеността и начините, по които човек може да се възползва от нея.” Този цитат от филма „Никита” (1990) – една от...

Животът може ли да бъде овладян? А природата – опитомена? Има ли ред (и съответно справедливост) в света, или по-скоро всичко е хаос – ирационален вихър от непроницаеми феномени, в който с...

Има нещо дълбоко успокоително в това да се пише за whodunit филм без страх от спойлери. Защото накрая, колкото и гръмко да си мислим, че сме „разкрили“ кой е убиецът, лъсва преди всичко ме...

След силния съндански дебют на Изабела Екльоф „Ваканция“ очаквах с нетърпение втория ѝ филм, селектиран за конкурса в Сан Себастиан. Но „Калак“ (екранизация по  автобиогра...

Случвало ми се е два пъти: в последния ден от фестивала да гледам нещо от подборката „Нови режисьори“ и – въпреки умората, въпреки натрупаното раздразнение от лошите филми, въпр...

Преди няколко години попаднах на статия от нидерландския историк Рютхер Брехман, подлагаща под съмнение поведението на героите от робинзониадата на нобеловия лауреат Уилям Голдинг „Повелителят н...