КАРЛОВИ ВАРИ 2019: ВЧЕРА СИ Е ЗА ВЧЕРА


от
на г.

КАРЛОВИ ВАРИ 2019: ВЧЕРА СИ Е ЗА ВЧЕРА

От години Ричард Къртис прави един и същи сладкиш с едни и същи съставки и го поднася с един и същи успех на мало и голямо: „Четири сватби и едно погребение“, „Нотинг Хил“, „Наистина любов“. Леко нескопосни, но мили герои на възраст някъде около преломните 30 години, хлабаво ангажирани с артистични, често временни професии, трудно осъзнават любовта си, но след известно количество несложни перипетии, остроумни фрази, позовавания на модната злободневност и някое и друго просълзяване все пак се събират щастливо (с малка помощ от своите по-стабилни приятели и задължителен за жанра епизод с препускане и настигане, и саморазкриване пред обичаното момиче/момче). Все едно кой е режисьорът, този сценарий винаги работи през лятото, пълни касите на кината и оставя чувство за приятно замайване. Същото важи и за „Вчера си е за вчера“ – новата история на Къртис, която ще забравим утре.

Този път режисьор е Дани Бойл (но не чакайте „Трейнспотинг“, не се надявайте на „Беднякът милионер“), а заглавието „Yesterday“, както и почти целия чар на онова, което се случва на екрана, е заето от Битълс. Както става ясно още от трейлъра (заради който няма как да не идете да гледате филма, а като идете, ще установите, че тези три предварителни минути са ви разказали целия сюжет): веднъж електричеството по цялата Земя угасва за няколко секунди и в настъпилата тъмница автобус блъска нашия мил, нескопосен главен герой Джак (Химеш Пател), неуспял музикант. След кратък престой в болница той осъзнава, че се е освестил в паралелно измерение, където Битълс никога не са съществували. Както впрочем и кока-колата, Оейзис и още няколко неща и хора, чието постепенно разкриване е най-сигурният извор на забава в тази беззъба комедия. Оттук нататък голямото вълнение е не дали Джак ще се сети, че правилният избор за него е не славата, а най-добрата му приятелка (всички знаем, че ще се сети), а дали фактът, че е единственият на света, който помни Strawberry Fields Forever и Obladi Oblada, ще го подтикне към плагиатство между измеренията или към нещо по-честно (нали почтеността е да правиш каквото е редно, дори никой да не те гледа, както се казва).

Ели, преданата приятелка от тийнейджърските години на Джак, безусловна почитателка на песните му и импровизиран мениджър на малкото му участия пред рехава публика, е безнадеждно плоска и празна, колкото и да са сладки къдричките и удивените очи на играещата я Лили Джеймс. Ролята ѝ е по сценарий поддържаща, не равностойна, тя е клакьор, статист, фен, не и партньор, а това е скучно, колкото и този път да сме отишли на кино заради музиката, не заради драмата. Химеш Пател в центъра на историята е достатъчен, но не и изключителен – важното е, че гласът му топло и изразително изпълнява основните битълсови хитове (които, между другото, никак не са остарели и с гениалната си простота и доброта изведнъж навеждат човек на съвсем неочаквани мисли... например колко хубаво би било действително да има алтернативна Вселена, в която за такава красота никой не хвърля младите хора в трудови лагери на изток от някаква си Желязна завеса, а на запад от нея не убиват Джон Ленън ей така). За радост на публиката две от второстепенните линии, почти пародийни, са поети от фантастичната Кейт Маккинън от Saturday Night Live (лосанджелиската импресарио, която се опитва да направи от Джак звезден продукт) и Ед Шийран в ролята на себе си (аха, и неговият телефон звъни с мелодията на Shape of You).

„Вчера си е за вчера“ е звезден продукт, направен по всички правила и с мащаб, гарантиран от визуалната му пищност, шеметния професионализъм на целия екип и – преди всичко – Битълс (дали след пълното изстискване на АББА през последните години, към което и Ричард Къртис има отношение, сега няма да настане кинематографична битълмания?). Той пълни ухото и окото, а на едно място (което няма да издам, но лесно можете да предвидите, ако се замислите за предпоставката „групата Битълс въобще не я е имало“) дори малко хваща за сърцето. Но като цяло е толкова хлъзгаво лустросан – сладко-празен като торта от целувки, – че надали ще остави трайна следа у някого. На излизане от голямата зала на хотел „Термал“ в Карлови Вари след прожекцията на „Вчера си е за вчера“, бях удивена само от едно: как така не просто не съборихме сградата от пригласяне, а – освен себе си – не чух друг да припява.

В заключение – ако ви се слушат Битълс на кино, пуснете си „Нощ след тежък ден“ или поне „През вселената“. Ако ви се гледа комедия със сходна, но блестящо разказана двойка – предпочетете Кумал Нанджиани и Зоуи Казан, които са равностойни и магнетични в „The Big Sick“. Ако искате романтична комедия, която е хем класическа, хем изненадваща, включете си миналата незабелязано, но отлична „В твоите очи“. А ако предпочитате нещо любовно да ви отвее завинаги, потърсете „Окончателна версия“ на Дьорд Палфи (и не забравяйте, има го онлайн).