Макар соцносталгията да се простира от Източен Берлин през Балканите и Кавказ до Владивосток, не са правени много филми по темата. В този смисъл арменско-руската комедия „Яша и Леонид Брежнев“ на режисьора Едгар Багдасарян, показан на фестивала „Златна кайсия“ в Ереван, резюмира фрустрации и актуални вълнения по темата, валидни и разпознаваеми за всички бивши територии на Източния блок. И своевременно се свързва с илюзии, които сме свикнали да приписваме на онова време, но те продължават да живеят в настоящето. Като например, че която и да е политическа система може да гарантира благоденствие до края на дните ни или че някой друг, освен нас, може да носи отговорност за живота ни.

Якоб, наричан от всички Яша, което добавя допълнителна нотка към присъщата му безпомощност, е пенсиониран служител от фабрика за тор с почетни медали и звание „Герой на социалистическия труд“. Признанията, както и малък панелен апартамент в предградията на Ереван, е извоювал по съветско време, но се е пенсионирал в свирепия капитализъм след краха на СССР, поради което девалвиралите му почести едва стигат за 80 долара месечна пенсия. А и 45-годишната му кариера в смрадлива среда явно го е белязала – из апартамента се носят странни аромати, заради които дъщеря му се срамува да направи годежа си вкъщи и търси пари, за да го организира в хотел, а внукът от по-големия му син избягва да го посещава, „защото дядо мирише“. Измъчван от проблеми с простатата и изправен пред неблагонадеждна диагноза, на Яша не му остава друго, освен да потъне в миналото, където се е чувствал полезен, и да разговаря с този, който му е обещавал светло бъдеще и достойни старини. Докато броди из постапокалиптичния пейзаж около изоставената фабрика за тор, му се явява самият Леонид Брежнев, за да потвърди убежденията на Яша – че новото време е донесло само разруха, упадъчни ценности и бедност, от които съветската система е бранела народа. И Яша, чиито приятели си отиват един по един, а в семейството му никой не го слуша, нито разбира, неизменно се „сприятелява“ с този вездесъщ Брежнев, който го води на балет и го кани в ложата си; урежда го с цицорести мадами, каквито знае, че обича; организира му горски фиести с Елена и Николае Чаушеску, Хонекер, Фидел Кастро и Че Гевара; даже спретват миниреволюция. И най-важното, споделя възгледите му. Впрочем възгледите на Яша са еклектична каша от лозунгите и пропагандните речи от епохата на брежневата стагнация, но верният поданик толкова се е слял с въжделенията на господаря си, че отдавна ги е приел за свои. И се чувства „представен“ единствено в контекст, наситен с този речеви патос – импулсивен начин за самоопределяне, още по-валиден за днешните разпалени дебати в социалните мрежи, където се етикетираме и ни етикетират като принадлежни към една или друга политическа позиция в зависимост от многократно повтаряните мантри, в които се припознаваме.

„Яша и Леонид Брежнев“ е малко битова, леко старомодна във филмовия си изказ, но много важна и актуална пародийна сатира за изгубеността на „малкия човек“, когато голямата машина, в която е бил бурмичка, се е взривила, и за безпощадната промивка на мозъци, която нанася щети на най-уязвимите. И макар да се занимава с политика от край до край, това е аполитичен филм, защото не заема ничия страна, а просто показва политиката като „опиум за народа“ и онагледява халюцинациите на онези, които ѝ се доверят безрезервно. В случая хиперболата в отношенията между гражданин и властимащ помага за постигането на трагикомичен ефект, а актьорската химия между дребничкия и с печално лице Маис Саргсян в ролята на Яша и Максим Виторган със свъсен взор и внушителна фигура като другаря Брежнев е основата на филма.

По време на дискусията с екипа след прожекцията на филма Едгар Багдасарян се пошегува, че може да направи продължение със заглавие „Яша и мечока“, с което предизвика бурен смях. На секундата си представих клетия слаботелесен Яша, сгушен на топло в мечешката прегръдка – инфантилен блян, все по-споделян и на Изток, и на Запад, в пренаселения неолиберален свят със стесняващо се място под слънцето.

Материалът е изготвен
с финансовата подкрепа
на Националния фонд „Култура”.