„Защо сте тук? По работа или за удоволствие?“, пита служителят на летището в Лос Анджелис в началото на „Удоволствие“, а Линеа (София Капел), току-що напуснала Швеция, за да стартира кариера като порноактриса, отговаря с физиономия, която иска да повярва, че двете могат да съществуват в хармония. Това е предпоставката на този изненадващо зрял дебют на шведската режисьорка Ниня Тиберг. За него може да се прочете етикетът „еротична драма“, но след мащабната деконструкция на зрителските очаквания нито еротиката изглежда като еротика, нито драмата – като драма.

Какво всъщност значи да дадеш съгласие? Този въпрос, който изглежда все по-сложен в ерата на metoo, упорито се задава из целия филм, а отговорът на Тиберг e по-двусмислен от всякога. Ако утопичната вселена на порнофилмите обичайно дава вид на царство на безусловното съгласие, „Удоволствие“ оборва убедително тази представа. Линеа, която междувременно приема комичния псевдоним Бела Чери, се сблъсква с всичко друго, но не и с пълноценно удовлетворяване на любовта си към секса, която гръмко анонсира пред останалите, сякаш в опит да се убеди, че не е станала жертва на желанието си да бъде част от един непознат за нея свят. От една страна, тя е изправена пред клиничната атмосфера на прожекторите и внимателно изчисления мизансцен, като често ѝ се налага да слага грим, който да закрива татуировките ѝ съобразно изискванията на сцената. От друга – бързо става ясно, че евентуалният ѝ успех зависи от това колко далеч от първосигналните си желания е готова да отиде. Порнографията, която свързваме с безразборно отдаване на желанието, се оказва поредната нормална професия със същите „професионални“ проблеми. Токсичната среда, болната амбиция, дискриминацията и дори сексуалният тормоз на работното място изглеждат не по-различно от всяка друга кариера. В акт на случайно откровение и върховна профанизация един от чернокожите колеги на Бела ѝ казва, че хората обичат категорията „междурасово порно“ не заради някакъв фетиш, а точно защото са расисти, снемайки всякакъв мистичен ореол. Къде тогава е удоволствието изобщо?

Нормално е да се поставя въпросът за нивата на експлоатация в подобен филм. Самата Тиберг е „антипорно“ активистка и мнението ѝ към йерархиите, които показва, е недвусмислено, но във формално отношение „Удоволствие“ има твърде ясна естетика, която го спасява от гнездото на лозунгите. Преди всичко това е експлицитен и „живописен“ филм, в който обаче няма секс – противно на измамната заявка от трейлъра. Следвайки буквално съвета на Киаростами, че „прекалено многото информация е порнография“, за режисьорката порнографските кадри биха дали твърде много излишна информация. Вместо сензационни извращения или портрети на вманиачени хора на екрана има малка и постепенна промяна, която може да бъде разбрана от всеки невинен зрител. Най-доброто свидетелство е епизодът, в който Бела започва снимките на аматьорска сцена с убеждението, че желае това, което ще ѝ се случи, но постепенно осъзнава, че е не просто експлоатирана и обективирана от грубите си партньори, а изнасилена още в самия форплей, който рязко (и уважително) прекъсва в този момент.

Очовечаването на героите е свързано и със съответното десакрализиране на вселената на порното. Камерата е неутрална и дистанцирана, докато твърде сериозните разговори на професионален жаргон са не просто иронични, а убиват всякакво желание, което би замъглило критиката към индустрията. Интересен ефект е, че цялата палитра от атрибути на нагона стои като сбор от нелепи артефакти, а голите тела са някак уморени и впрегнати в работния навик. В същото време колегите им оператори и осветители обикалят наоколо с по-голяма жажда за живот. Накратко казано, „Удоволствие“ е като поглед зад кулисите на порното, който разкрива, че въпреки привидната си истинност то се основава на още по-голяма манипулация от „фикционалното“ кино.

Въпреки това е вярно, че колкото и да следим Бела Чери, така и не разбираме нищо за Линеа. Филмът само загатва, че е напуснала Швеция от желание да стане известна и майка ѝ все още смята, че е отишла на стаж, но остава неясно дали всъщност вярва, че удовлетворението ѝ се крие в този житейски избор. Три от възможните клиширани линии, по които може да се тръгне в развиването на този персонаж, са, че тя е жертва на инстаграм културата или пък на унищожителната машина на ентъртейнмънт бизнеса, която я сварва неподготвена, а защо не и на токсичната мъжественост, която все още владее професионалните среди. Макар че и трите линии се мержелеят в определени етапи от филма, никоя от тях не взима превес. Това донякъде оставя филма без ясна позиция, но спасява личната история на Линеа/Бела, която е далеч по-интересна като енигма с чисто човешки мотиви.

В крайна сметка „Удоволствие“ е един същински социален филм, и то без да се бори за нечии права. Самият факт, че след премиерата си успя да провокира актуален дебат за своята автентичност, както и недоволство сред част от актьорите, значи, че е уловил нещо, което може да впечатли само набитото око. Видни фигури от индустрията като Марк Шпиглер са приели да участват и да изиграят едни съвсем лицеприятни персонажи, които най-вероятно са вдъхновени от самите тях. Адресат на провокацията на Тиберг обаче са преди всичко почитателите на порното. За тях остава тревожното осъзнаване, че така както зад всеки грам кокаин стои най-вероятно по едно мъртво дете, зад всяка порнопродукция стои по една съсипана съдба, която изглежда, че е решила да участва по напълно доброволно желание, но в действителност не е. А когато киното произведе такова замисляне, отговорът наистина би могъл да звучи „както по работа, така и за удоволствие“.