ДЖЪСТИН БЕНСЪН И АРЪН МУРХЕД: СТАРАЕМ СЕ ДА ПРЕДОСТАВИМ НА ЗРИТЕЛИТЕ ИЗЖИВЯВАНИЯ, КАКВИТО САМИТЕ НИЕ БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ИМАМЕ


от
на г.

ДЖЪСТИН БЕНСЪН И АРЪН МУРХЕД: СТАРАЕМ СЕ ДА ПРЕДОСТАВИМ НА ЗРИТЕЛИТЕ ИЗЖИВЯВАНИЯ, КАКВИТО САМИТЕ НИЕ БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ИМАМЕ

Откакто се интересувам от жанрово кино, „Пролет“ на Джъстин Бенсън и Арън Мурхед е едно от любимите ми лични открития – малък, непретенциозен, умен и красиво фантастичен, – затова и последният им филм „Синхронно“ беше в задължителния ми списък в Ситджес. А когато разбрах, че самите режисьори ще са сред гостите на фестивала (тази година – над триста), веднага си поисках интервю.

Срещаме се в градината на хотел „Мелиа“, където се провеждат всички гала прожекции. Преди мен са хора със снимачен екип, които след края на интервюто вадят какъв ли не мърч на „Пролет“ и ентусиазирано молят за автографи – макар да са извън мейнстрийм прожекторите, с четирите си филма досега двамата са си спечелили малко, но силно фенско войнство.

Представям им накратко сайта „Българско кино общество“, а Арън ме пита откъде в България съм. Първият ми въпрос е за вдъхновенията им Стивън Кинг, Алън Мур и Нийл Геймън – какво в тяхното писане ги вълнува и подтиква да разказват собствени истории. Арън казва „Еха“ и ме контрапита дали това ще е единственият ми въпрос.

Бенсън: Всъщност досега не сме обсъждали по-подробно връзката с Алън Мур. И тримата писатели са обединени от това, че разказват много човечни истории и обичат персонажите си, но според мен нещото, което отличава Алън Мур от останалите, е, че прави страшно дълбоки връзки между актуална наука и древен мистицизъм. Той има много сложна духовност, същевременно е извънредно ерудиран човек, който все ще изрови някакъв поразителен научен факт от „Сайънтифик Американ“ и ще го обвърже с ритуална магия. Прави такива неща дори с Лондон в „От ада“, с всичките исторически пластове, които наслагва. Всъщност „Синхронно“ е отчасти вдъхновен от панела в „От ада“, в който Джак Изкормвача поглежда към един прозорец на излизане от улицата, където тъкмо е убил някого, и вижда някакъв тип от 80-те да го гледа. Много мистериозен панел, в който читателите виждат духа на Джак Изкормвача, но самият Алън Мур обяснява в края, че не вярва в безтелесни духове и че това е по-скоро прескачане, неразличимост между минало, сегашно и бъдеще.

Това ми прави впечатление и във вашите филми. „Пролет“ е история за отношенията между човешко и митично същество, докато в „Безкраят“ и „Синхронно“ си играете с физичното понятие за време. Според вас има ли прилики между полетата на митовете и науката?

Мурхед: Има един цитат, който се използва постоянно и който всъщност е верен, че колкото повече научаваме през науката, толкова повече осъзнаваме, че древните са били прави. Много от заключенията, изведени от емпиричните наблюдения на предците ни, се оказват метафори за научните заключения, които правим в наши дни. И става все по-странно, ако задълбаеш, защото изникват неща, за които дори не си подозирал, че е можело да бъдат наблюдавани. Несъмнено в момента потвърждаваме неща, които винаги са били верни.

И това е друго нещо, което ми харесва във филмите ви – че няма особено отношение към фантастичното, вместо това то се слива с реалистичния фон на историите ви. „Пролет“ и „Безкраят“ започват напълно реалистично – земни локации, естествен диалог, неизлъскана актьорска игра – и в някакъв момент съвсем плавно се появява фантастичният елемент. Сякаш той трябва да запълни някаква липса в реалността. Какви са ползите от фантастичното в настоящата ни реалност?

Бенсън: Стараем се да предоставим на зрителите изживявания, каквито самите ние бихме искали да имаме по-често от повече филми, цялото влакче на ужасите с уплахата или безпокойството от нещо и емоционалния катарзис и хубавия плач накрая. Това е надеждата и намерението. Що се отнася до жанровите неща, които правим, по всяка вероятност всичко опира до ужаса от смъртта. Предполагам, че това може да се каже за всички истории, но да, това предлага алтернативна, леко различна реалност, която може би съществува. Примерно циклите в „Безкраят“… Има хора, които вярват в етернализма, което е един вид научна философия, от своя страна доста подобна на индуизма. Което ни връща към това, което Арън каза преди малко.

Много ми допада, че историите ви работят добре дори без фантастичния елемент, което е много нетипично за жанровите филми, поне комерсиалните. Сценариите ви са интелигентно написани, с особено внимание към персонажите и вътрешните им движения.

Мурхед: Всъщност фантастичният и човешкият елемент не са толкова отделни един от друг, поне що се отнася до целия филм, където двата се вплитат. Основното е, че ние никак не харесваме холивудските архетипи. Полезното при тях е, че влизаш в киното и след пет минути знаеш всичко за персонажа, така филмът може да има много бърз ритъм. На нас обаче това не ни харесва, понеже не познаваме такива хора и съответно не ни се разказват истории за тях. Затова отделяме малко повече време за опознаване на персонажите, надеждата ни е, че това ще ни се размине, като ги поставяме в сюжети, в които трябва да разкрият мистерия, както и зрителите. Но ако те е грижа за персонажите и чувстваш, че те са живи, дишащи личности, а не нещо, излязло от учебник по сценаристика, тогава вече усещаш реален страх, когато се случат другите неща.

Очевидно е, че вие не правите комерсиално кино и целта ви е да разкажете историите, които искате да разкажете. Същевременно мащабът на филмите ви очевидно расте. Бихте ли искали да работите с по-големи бюджети и какво бихте направили с тях?

Бенсън: Да, разбира се, винаги я има целта всеки следващ бюджет да е по-голям, така се отварят възможности за съвместна работа с повече хора, за възползване от наличните технологии и за увеличаване на мащаба. Но го има и това, че внимаваме да не се стремим съзнателно към по-голяма комерсиалност, защото според мен така започват творческите проблеми. Просто постоянстваме в нашата си дейност. Много по-удовлетворително е да направиш комерсиален филм като „Лунна светлина“, който се представи много добре пазарно, по всяка вероятност без някой от създателите му да си е поставял такава цел. Така че важното е да поддържаш намеренията си чисти и да правиш неща, които истински те вълнуват. Според мен няма сума пари, заради която да си струва да вложиш три години от живота си в нещо, към което не изпитваш страст. А ако го направиш, дано поне след това си купиш някаква страхотна къща, защото ще си седиш в нея безработен до края на живота си.