САН СЕБАСТИАН 2017: НИТО ГОСПОДАРКА, НИТО СЛУГИНЯ


от
на г.

САН СЕБАСТИАН 2017: НИТО ГОСПОДАРКА, НИТО СЛУГИНЯ

Жан Либон и Ив Инан правят Strip-Tease: програмата, която те разсъблича – старо и много популярно френско-белгийско телевизионно предаване с къде по-волна, къде по-неволна хумористична окраска, в което темите са от ежедневието на обикновения човек, а обектите стават субекти, оставени да се саморазкрият без външен коментар и съпровождащи въпроси. „Граматиката ни – казват авторите – често е тази на художествения разказ.“ В тазгодишното 65-о издание на кинофестивала в Сан Себастиан (22–30 септември 2017) двамата представят първия си пълнометражен филм за широк екран и той е съвсем в духа на досегашната им работа: документална комедия, стъпила върху разговорите на една брюкселска съдия-следователка с нейните, както тя ги нарича, „клиенти“. Големият коз на режисьорите е именно изборът на тази любознателна, безцеремонна и грижовна главна героиня; основната им несправедливост към зрителите – рязкото приключване в момент, в който предходните 99 минути изглеждат като динамична подготовка за финале гранде. При всички положения най-голямата изненада за всички, които не сме запознати отблизо с методите им от Strip-Tease, е, че „Нито господарка, нито слугиня“ е плод на три години подготовка и 200 часа записи на съвсем реални ситуации, без добавка на съчинени текстове или илюстративна музика: парче изключително поучителна неправдоподобност, което се оказва старателно документирана реалност.

Ан Грюе е дребна, чипоноса, със страст към ярките обеци и с домашен любимец мишка – жужи из Брюксел с малката си кола, надула весела класика до дупка; дори когато говори на някого, изглежда сякаш си говори сама; колегите ѝ редовно изглеждат полуозадачени, полуразвеселени в нейно присъствие. Ужасяващите факти, които пресява ден след ден, са я направили нечувствителна към назоваването на нещата, но състраданието ѝ към хората – потърпевши и извършители – не се е превърнало в цинизъм. Наглед е безобидна, но постепенно доказва, че е костелив орех и с такова силно присъствие, че владее ситуацията дори когато не е в центъра ѝ. Либон и Инан се запознават със съдийката през 2012 г. покрай един епизод от своето предаване и мисълта, че трябва да знаят и покажат повече за нея, не ги напуска, докато не се захващат с „Нито господарка, нито слугиня“.

Разказът е съставен от множество епизоди, в които Грюе се произнася по конкретни случаи в интимната обстановка на малкия си кабинет – в присъствието само на престъпник, адвокат и прокурор. Тази система на бързо отмятане на дребните простъпки е явно гъвкава и продуктивна, а способът на съдийката да си съставя мнение и да го съобщава на нарушителя, както и да решава съдбата му хем твърдо, хем топло, някак си лично докачена, все едно пред нея е немирният ѝ внук, е истински впечатляващ. Много любопитни и достойни за анализ са и тирадите на обвинените – кой отказва да признае забъркването си в каша, от която има куп снимки с негово участие; кой обещава, че повече няма така и вече почти не се дрогира; кой заплашва, че ако пак го пратят в кафеза, ще стане терорист в Сирия, като излезе; кой се смее и с удоволствие пояснява детайли от специфичната си професия (симпатичната садо-мазо „господарка“, която – като комплимент – казва на нашата героиня, че ще ѝ отива също да е dominatrix). Филмът е станал рядко срещано съчетание на веселие, налудничавост, полезна и безполезна информация, тъга и поводи за замисляне.

Между отделните „етюди“ върви и по-дългата, свързваща нишка на едно възобновено старо разследване около две сходни убийства на проститутки, които съдия-следователката с най-автентична дружелюбност нарича „перипатетички“. Именно незавършването на това разследване преди финала на филма оставя с глад за още – макар никак да не обезсмисля гледането на цялото, отказът от развръзка влиза в конфликт с очакванията, които всяко „криминале“ извиква. Защото „Нито господарка, нито слугиня“ има точно този привкус, на криминале, при това съвсем целенасочено търсен: „Какво е по-вълнуващо от една детективска история? – питат авторите. – Тя не само изостря нашето любопитство към тъмното в човешката душа, но често тъкмо в нея можем да видим под лупа обществото, през което се лутаме. В историите с престъпление интригата обикновено е претекст, благодарение на който да се картографират срамните кътчета на човешкото; в нея сме склонни да поемем по всяка следа, стига светът, който описва, да ни засяга и затрогва, както и да ни кара да си задаваме въпроси...“ Извън (нерешената) криминална интрига, която рамкира хода на филма, има и още нещо, което му додава специфичен привкус: заглавието. На френски то е Ni juge, ni soumise и означава буквално „нито съдница, нито покорна/подчинена“ – пряка препратка към името на френската феминистична организация Ni putes, ni soumises (нещо като „нито държанки, нито слугини“), което намества допълнително намеренията на авторите и тона на главната героиня.