Измина точно година от премиерата на филма „Грешници“ и след като шумът от оскарите заглъхна, настана добро време за равносметка. Ако миналия април някой ми беше казал, че вампирската приказка на Райън Куглър ще бие рекорда за номинации, щеше да получи потупване по рамото от моя страна и добронамерен съвет да не се занимава с прогнози. След като филмът спечели четири от шестнайсетте си номинации, включително за сценарий и най-добър актьор, е редно сам да се потупам по рамото и да си припомня, че времената се менят и все по-малко разбирам съвременния холивудски пейзаж. Истината е, че сега, месец по-късно, суматохата продължава да ми се струва абсурдна. Да, технически „Грешници“ е интересен филм и може да се говори за операторското майсторство, музиката, сценографията и костюмите, но що се отнася до съществените категории, „не носи вода“, както казват англичаните.

Във филма Майкъл Б. Джордан играе близнаци. Това е примамливо изкушение за всеки актьор, който жадува да демонстрира репертоара си. Все пак сред паметните изпълнения от миналото са Никълъс Кейдж в „Адаптация“, Джеръми Айрънс в „Смъртоносна връзка“ и Крисчън Бейл в „Престиж“. Съществуват и легендарни подвизи като Питър Селърс в „Доктор Стрейнджлав“ и осемте роли на Алек Гинес в „Добри сърца и диадеми“ (да не забравяме и Еди Мърфи в „Смахнатия професор“). Това са добрите примери. Списъкът с лошите е много по-дълъг. Изпълнението на Джордан е ефикасно и повърхностно, върши работата за филма, който представлява, но е далеч от това да бъде наградено като изключително. По какво разграничаваме близнаците в „Грешници“? Предимно по визуални белези. Единият има клечка в устата, другият – не. Смоук носи синьо, Стак – червено. Кой беше с каскета и кой с федората? Разбирате накъде бия.

Характерите им са като неразработена чернова. Грижовният, по-затворен брат се допълва от избухливия дявол с чаровна усмивка. Джордан твърди, че е изписал цяла тетрадка с биографията на героите. Това често е актьорска претенция, която звучи добре в интервюта, но невинаги помага за това, което излиза на екран. Всъщност двете роли на един актьор, които най-много се доближават до тези в „Грешници“, са на Том Харди в „Легенда“. Не съм сигурен дали са по-добри, но са по-развлекателни, пъстри и с дълъг живот в мийм културата. Разликата е, че тогава никой не говореше за златни статуетки. Тази година несправедливостта е още по-голяма, защото Джордан изостава с километри зад френетичната енергия на Тимъти Шаламе във „Върховният Марти“ – истински шампион, който бе ощетен (както във филма, така и в живота).

В категорията за сценарий „Грешници“ лесно се позиционира на последно място след останалите номинирани (във възходящ ред): Blue Moon, „Обикновен инцидент“, „Сантиментална стойност“ и „Марти“. Скандално е, че Академията е счела за достатъчен абсолютния минимум, който Куглър е написал. Първосигналната му смесица от влияния („От здрач до зори“, „Интервю с вампир“, „Нещото“, „Сейлъмс Лот“ с щипка от „Зоната на здрача“) е чудесна основа за развлечение, но добива горчив вкус малко преди финала. Тъй като сценарият играе две игри едновременно (да бъде B-movie и да носи сериозно расово предупреждение за културната апроприация), неизбежно си вкарва автогол, като се опитва да угоди и на двете публики. След отвратително грозния кулминационен сблъсък и компютърния изгрев, който изпепелява вампирите, Смоук отива да разстреля членовете на "Ку Клукс Клан", които напълно отсъстват от филма. Тази сцена, на която, дори да сте монтажист в добро настроение, не бихте намерили място където и да е във филма, трябва да е символичната саможертва на героя, но изглежда безумно след неговото успешно измъкване от банда кръвожадни вампири.

Ще попитате – какво значение имат оскарите, и ще бъдете напълно прави. Така е, нямат, но все пак създават погрешно впечатление у много хора, че щом някое заглавие печели награди и бие рекорди, значи е голяма работа. А „Грешници“, подобно на „Битка след битка“, не е. Миналата година бе слаба за Холивуд и това са едни от малкото комерсиални филми, които изпъкнаха по един или друг начин. Не са непременно лоши, но е добре да поставим някои граници на възхищението. И като казах "възхищение", да отбележа и някои от постиженията на филма.

„Грешници“ изглежда като истински филм, защото е… сниман на филм. Комбинацията от IMAX и Ultra Panavision 70 допринася за великолепни образи, особено в началото, преди да се появи и първият вампир. Заснет изцяло на локации в Луизиана, на 50 мили от Ню Орлиънс, филмът пресъздава изключително живо 30-те години (железопътната гара, блатата, главната улица на Кларксдейл и прашния път, по който героите шофират). Това са учудващи визуални качества за южняшка готическа приказка, в която кръвопийци танцуват ирландски танци. Личи си, че Куглър и екипът му са вложили сърце и умение в този проект, за да създадат пълнокръвни образи, а не просто да снимат на зелен екран. Въпреки кусурите на сценария хубаво е, че се дава шанс на оригинална история, която не е римейк, продължение или комиксова адаптация. А наистина революционното за индустрията е, че Куглър ще възвърне правата си върху филма след 25 години. Нечувано, но здравословно и вдъхновяващо за всички творци, работещи във Фабриката за мечти.

В „Грешници“ има нещо смело – известен полъх на въображение и дори риск. Долавя се сексуалност, каквато от десетилетие не се е промъквала в комерсиалното кино. Първата среща между Смоук и Ани например създава превъзходно напрежение и напомня на секс сцените от 80-те и 90-те. „Тялото ти все още ме помни“ – прошепва тя в ухото му и напрежението в киносалона осезаемо се усилва. Отсъстват клишета и овехтели стандарти за красота. Ани е в контрол над ситуацията, без да става антипатична. Вторият страхотен момент е, когато целият блус бар се запалва от музиката на Сами. Докато всички танцуват, минало, настояще и бъдеще се сливат в амалгама от звуци и стилове, разкривайки афроамериканската култура в цялото ѝ многообразие. Ирландците също получават великолепна танцова сцена. В тези моменти „Грешници“ блести и не е изключено да се прокрадне усмивка на лицето ви и да се запитате: какъв е този филм, какво става? По хубав начин, разбира се, но не като за 16 номинации.